— Значи кажи-речи като моккадема! Откъде си?
— От миниехите.
— А пък на тоя ефенди си казал, че си улед маазех на име Бен Шорак! Как си се одързостил да излъжеш един мъж, който във всеки крайчец на пръстите си има повече акъл от теб заедно с всичките ти там предци и потомци, дето никога си имал и ще имаш! Съветвам те да говориш истината, защото аз не съм толкова търпелив като тоя ефенди. Вчера си се бил правил на джин, а?
— Не.
— Добре! Помъчи се да си спомниш! Ние ще ти даваме такт.
По един знак от страна на Слугата на справедливостта четирима мъже събориха отричащия на палубата, притиснаха го здраво към нея и „любимецът“ зашиба „такта“ по такъв начин, че добрият човечец се разкрещя още на петия удар.
— Стой! Ще призная.
— Така си и мислех. Та значи си бил един от призраците?
— Да — изпъшка запитания, който все още лежеше, здраво държан.
— Кои бяха другите два?
— Моккадемът и неговият пръв слуга, който му е същевременно и писар.
— Колко пъти сте се подвизавали като джинове?
— Захванахме се с тая работа малко след смъртта на стопанина на къщата.
— Е, засега свършихме с теб. Изправи се и застани там до мачтата.
Четиримата го освободиха, а Любимеца го угости с още един такъв крепък удар по гърба, че оня подхвръкна нагоре с бързина, каквато навярно никога не е познавал в живота си. Слугата на справедливостта отправи сега поглед към рейса.
— Ти ме познаваш и знаеш каква власт ми е дадена за такива като теб. Отговаряй ми точно, иначе и ти ще опиваш камшика.
Такова нещо още никой не си бе позволявал със стария. Той подскочи гневно.
— Емир, аз съм правоверен мюсюлманин и не роб, а командващият това дахабийе!
Любимеца вече знаеше какво трябва да стори при такъв случай. Той и с поглед даже не попита, а го извъртя така сърцато два пъти с ремъка по гърбината, че старият положително нямаше да посмее вече да протестира.
— Тъй! — ухили се Рейс Ефендина, доволен от служебното усърдие на своя подчинен. — Дали си роб, мюсюлманин или езичник, това си остава за пред Аллах, но за мен и камшика ми е съвършено безразлично. Сега говори, прославен рейс! Откога служи тоя Барик от миниехите на твоя кораб?
— От днес — отвърна онзи със стаен яд.
— Кой ти го доведе?
— Моккадемът.
— Каква му беше тук задачата?
— Барик трябваше да прислужва на Чуждоземния ефенди.
— Да му се докарва, та да се цани при него като слуга и по-късно да го предаде на моккадема, сиреч на смъртта?
— Не зная нищо по тоя въпрос.
— Значи си забравил и ние ще ти сторим услугата да ти подсилим паметта.
Рейсът беше смъкнат на палубата и опита камшика, но само три пъти, после си призна.
— Виждаш колко бързо бе отстранено забраванството! — рече Слугата на справедливостта. — Да, хипопотамската кожа още при първия удар разкрива плътта на живота и закоравелостта на сърцето. Ще останеш да лежиш там и да отговаряш по-нататък. Знаеше ли, че портфейлът трябваше да бъде откраднат?
— Да… да — призна старият колебливо.
— И си предложи ръката за тая работа?
— Не… да, о, да! — изврещя той гръмко, когато усети отново камшика.
— Знаеше ли, че ефендито по-късно трябва да бъде убит?
Признанието последва едва след втория удар.
— Дал ли си съвет, че щяло да е по-добре да бъде убит тук?
Рейсът премълча. „Да“ не му се щеше да каже, а пък от друга страна се страхуваше от средството за принуда, чиято щедра употреба за мен бе прекалено мъчителна. Деятелността на Любимеца обаче бързо-бързо го докара до признание.
— Бих могъл и още неща да те питам — продължи Ахмед, но ти будиш погнуса у мен. Ти си едно страхливо псе, което има кураж, наистина, да върши грехове, ала не и да ги признае. Ти ще се задушиш в собствените си нечистотии. Облегнете го на мечтата! А сега кормчията!
Онзи вече се бе разтреперил само от гледането. Като чу, че мъченическите въпроси сега ще бъдат отправяни към него, падна тутакси на колене и закрещя:
— О, Аллах, о, Небеса, о, Могъщи сили! Не удряйте! Всичко ще призная!
— Емир — помолих Рейс Ефендина, — имай милост към него! Той не изглежда да е толкова лош. Трябвало е да се подчинява на рейса. Докато подслушвах не каза нито дума, а когато ги обвиних после в низост, призна истинността на обвиненията ми чрез своя страх и ужас от моето мнимо всезнайство. Той е попаднал в лоша среда — това е неговото прегрешение.
— Ефенди е прав. Прав е. Аллах ще го благослови за тези думи! — изхленчи уплашеният човек.
— Добре, вярвам — отсече Рейс Ефендина — и ще ти поставя само един-единствен въпрос. Признаваш ли, че всичко, което ефенди ни разказа, е вярно?
— Да, вярно е всичко!