— Това е измама, най-явната измама! — разкрещя се старият, ала тутакси почувства камшика на Любимеца върху гърба си, което набързо го склони към изявлението, че е съгласен да плати.
— Добре! Къде държиш парите си? — попита Слугата на справедливостта.
Рейсът на дахабийето позабави отговора, но бе принуден да признае, че касата му е скрита долу в трюма.
— В такъв случай ще ни придружиш дотам — рече неумолимият съдия. — Закъде бе определено дахабийето ти?
— Само до Хартум.
— Това е лъжа. Даваш ми този отговор, за да не отгатна от какво естество търговия се каниш да въртиш там горе. Каква стока си натоварил?
— Всичко, което там се търси — платове, инструменти, евтини дрънкалки за негрите и други подобни неща. Искам да ги разменя за местни произведения.
— Значи доста безобидно, само че аз не ти вярвам. Сандъците и балите, които видях да лежат долу, имат форма, издаваща, че съдържат съвсем други неща. Та ще наредя значи да ги отворят и горко ти, ако те спипам по забранени пътища!
— Емир, аз се движа само по пътищата на закона — отвърна старият ревностно — и ти спокойно можеш да си спестиш труда по отварянето.
— Наистина ли? По-скоро бих повярвал, че търгуваш с дъски, талпи и други дървении, защото видях долу отрупани цели камари от тях. За каква цел са предназначени?
— Също за продажба. На юг няма бичен дървен материал, ето защо имотните хора, които го ползват за строежа на своите жилища, го плащат много добре.
— Можеш да го кажеш на някой друг, но не и на мен. Как впрочем стана така, че тези диреци, греди и летви са така набичени и така натъкмени, че можеш с тях да измайсториш две или даже три долни палуби?
— Случайност, емир!
— Ако беше верен последовател на Пророка, щеше да знаеш, че случайност няма. Да не би да търгуваш и с железни вериги? От тях също забелязах цял куп в трюма. Дъските и веригите издават твоя същински занаят и всяко отричане е напразно. Аз не се нуждая от признанието ти и ще ти приведа доказателството, че си търговец на роби, с показанията на собствения ти кормчия. Идете да го доведете! Той се бои от камшика и веднага ще каже истината.
Тази заповед бе причина всички очи да се насочат към мястото, където се бе намерил кормчията. Той вече не беше там.
Потърсиха го, но не го откриха. Рейс Ефендина прие нещата по-леко, отколкото бях предполагал. След късо време той заповяда на своите усърдно дирещи хора:
— Не си давайте труда! Виждам, че дъртият е офейкал. Вие не сте били бдителни и на него му се е удало да се прокрадне незабелязано по трапа до брега. Всъщност би трябвало да ви накажа, ама понеже той не беше толкова закоравял хаирсъз като рейса, нека си бяга, а на вас ще простя. Сега да слезем пак долу, за да си наброим обратно парите за пътни.
Ахмед ме покани да го последвам. Двама от хората му сграбчиха рейса, повеждайки го към люка. Долу бе лесно да се ориентираме с помощта на фенерите. Вътрешността на дахабийето представляваше едно голямо пространство, от което в предната и задната част бе отделено с дъски по едно малко помещение. В цялото това пространство се намираха само двайсетина сандъци и бали. Очебийно обстоятелство наистина, тъй като тези кораби обикновено не напускат Кайро, преди да са взели пълен товар. В задното, незаключено помещение бе оставен един сандък с инструменти. Там бяха отрупани и веригите, които имаха различни дължина, дебелина и форма на брънките, но всички без изключение бяха предназначени за оковаване на роби. От двете страни на голямото помещение бяха подредени високи купчини дъски и греди. Освен това забелязах три хоризонтални, разположени един над друг реда греди, които бяха здраво завинтени към корабните ребра. Те очевидно представляваха страничните опори за междинните палуби, които нехранимайковците възнамеряваха да възпроизведат от подредените дъски. Тези долни палуби бяха предназначени за приемане на негри. Разстоянието между редовете от завинтените към ребрата греди даваше да се разбере, че всяка от тези палуби би имала височина малко над метър, така че клатите чернокожи едва можеха да седят по време на дългото пътуване. Впрочем рейсът по-късно призна, че на тях само по изключение се позволявало да седят, и че обикновено били оковавани в лежащо положение. Тъй като за мен нещата бяха нови, аз го разпитах и узнах в подробности разпределението на това помещение и наместването на чернокожите. Понеже с двете отделения в предната и задната част на кораба се отнемаше овалността, всяко от разположените между тях робски помещения щеше да има формата на правоъгълник, в който негрите бивали настанявани по следния начин: