— Това ли е сторил? — понита чернилката изплашено. — О, Рейс Ефендина, не съм му казвал такова нещо. Аллах ми е свидетел!
— Мълчи! Знам, че приучваш тези хора да просят бакшиши, които после делиш с тях.
— Погрешно са те осведомили. Като доказателство, че говоря истината, ще наредя да въздадат бастонадата на злосторника!
— Излишно е, защото аз вече го наказах. И ако искаш да делиш с него, накарай го да ти даде онова, което получи от мен. Доложи за мен на пашата!
— Прощавай, но не мога да го сторя! Височайшият повелител замина със свитата си за големия оазис Дахел.
— Кога ще се върне?
— Може да мине една седмица, преди очите на неговите слуги да имат щастието да зърнат отново неговия лик.
Аз сметнах тоя безформен черньо за някой слуга, и то, понеже беше облечен в коприна, за привилегирован, може би евнух, но трябваше да осъзная заблудата си, когато Ахмед сега продължи да говори:
— В такъв случай ще ти дам заповедите, които той на теб като на свой управител на сарая щеше да ти даде. Този господар е много учен и знатен ефенди от Алемания и иска да остане няколко дена в Сиут. Аз имах намерението да го препоръчам като гост на пашата, но тъй като този отсъства, натоварвам теб да приемеш и се грижиш за ефендито по такъв начин, все едно е роднина на твоя господар.
Негърът заемаше значи важния пост на дворцов управител! Той ме огледа с не особено приятелски поглед, ала отговори на Рейс Ефендина:
— Волята ти ще бъде изпълнена, господарю! Аз ще отредя стая на чужденеца, която да отговаря на неговия ранг. Пристъпете по-близо, разрешете да ви ободря с лули и кафе!
— Нямам време за сядане, тъй като незабавно трябва да вдигам платна. Ще остана само колкото да видя, че ефендито е получил достойно жилище. Така че сега ще ни отведеш дотам. И не се май!
Никак не ми беше приятно, дето Рейс Ефендина се отнасяше по такъв начин с мъжа, защото следваше да се очаква, че по-късно аз ще си тегля последиците. Чернилката смръщи чело, но се поклони учтиво и ни покани да го последваме. Отведе ни в големи покои, чиито сини стени бяха украсени с изписани в златно мъдрости от Корана, и обясни, че това ще е моето жилище. Ахмед се показа доволен и натърти, че надлежно ще се осведоми за моя рахатлък, и управителят трябваше сега да нареди да донесат вещите ми. Той се отдалечи. След известно време дойде друг черньо, който бе взел багажа от моряците. Следваше го втори негър, който пък ми поднесе чибук и кафе и седна пред мен, за да ми прислужва. Във всяка по-заможна къща на Ориента трябва по всяко време да има гореща вода за кафе. Това бързо обслужване явно се стори на Рейс Ефендина достатъчно за резултатността на неговата препоръка. Той ми връчи един адрес, на който можех да Хартум да получа информация за него, и ми подаде после ръка.
— А сега да се сбогуваме! Ти си тук добре настанен и можеш да излизаш и се прибираш, когато ти е угодно. Ако някой не изпълни желанието ти, позови се на мен и бъди серт! Аллах да те благослови и да те доведе щастливо при мен!
Той си тръгна. Признавам, че хич не се чувствах удобно. Имах усещането, че много скоро ще ми се даде повод да се обърна към препоръчания сертлък, само че и през ум не ми минаваше да последвам този съвет. Не биваше да бъда гледан тук като нежелан натрапник. Начинът, по който Ахмед Абд ел Инсаф ме бе представил, не бе подходящ да събуди благосклонността на чернокожия управител. Аз реших да напусна палата веднага щом се отнесяха неприязнено с мен и да си потърся друго жилище.
Седях на възглавницата, пушейки, може би в продължение на час. Рейс Ефендина сигурно беше напуснал пристанището. Помислих си, че скоро някой ще дойде да се осведоми за желанията ми. И такъв дойде наистина, само че не за да изслуша желанията ми. Влезе управителят и слугата, който толкова дълго бе клечал мълчаливо пред мен, бързо се измуши. Чернил-ката изобщо не седна при мен, както изискваше етикетът, а се изтъпанчи отпреде ми и ме обходи с враждебен поглед.
— Значи Рейс Ефендина ти е приятел. Който го чуе как се разпорежда тук, ще си рече, че е хадифът. Откога го знаеш?
— Отскоро — отвърнах с готовност.
— И той те домъкна тук, в палата на пашата? Ти си родом от Алемания. Мюсюлманин ли си?
— Не. Християнин съм.
— Аллах, Аллах! Ти си християнин, пък аз взех, че ти дадох стаята, по чиито стени лъщят златните мъдрости на Корана! Бре, че грях съм извършил! Ти ще напуснеш начаса това помещение и ще ме последваш до някое друго, където присъствието ти няма да може да оскърби светостта на нашата вяра.
— Да, ще напусна стаята, но не за да получа друга от теб. Ти самият си този, който позори исляма, защото Коранът повелява да тачиш госта, а ти престъпи тази заповед. Ще пратя някой слуга да дойде да вземе вещите ми. За кафето и тютюна, на които се насладих при теб, можеш да вземеш този бакшиш.