— Лунното затъмнение е природно явление. И дори да беше опасно, амулетът нямаше да може да те защити.
— Казваш го, защото си християнин. Какво ще ти знае един християнин за Луната? Какъв е символът на християнството? Не е ли кръстът?
— Действително.
— А символът на исляма пък е полумесецът. Значи ние трябва да разбираме от Луната повече от вас. Това си е от ясно по-ясно. Или не го осъзнаваш?
От негова гледна точка аргументът хич не беше лош. Аз можех да го атакувам само от това гледище, ето защо отвърнах:
— Не, не го осъзнавам. Да не би новолунието или пълнолунието да е ваш символ?
— Не, полумесецът.
— Тогава, от мен да мине, говори за него, значи за първата или последната четвърт. От новата или пълната Луна обаче вие нищо не разбирате. Е, какво ще кажеш сега?
Дауд ме погледна в лицето сащисано.
— Ефенди, не мога да ти възразя. Новата Луна аз още изобщо не съм я виждал.
— Тогава недей да твърдиш, че разбираш от луни. Който нито даже новата Луна е видял, как ще иска да съди за едно лунно затъмнение? Впрочем първоначално полумесецът не е бил символ на исляма.
— Че какво тогава?
— Кривият ятаган на Мохамед. Когато вашият Пророк дал в месеца рамадан на втората година от хеджра първото голямо сражение на жителите на Мека, окачил ятагана си на един прът и наредил да бъде носен напред като пряпорец. Той ги довел до победа и оттогава служел като знаме. В една по-късна битка дръжката на ятагана била откъртена и останало само закривеното острие, което по форма наподобявало полумесец. Това дало повод на халиф Осман да приеме полумесеца като емблема на Османската империя и исляма.
— Аллах, Аллах! Ефенди, ти знаеш всички глъбини на историята и всички тайни на религиите! — смая се той.
— И също всички ширини, височини и дълбини на Луната! — добавих аз. — Тя е отдалечена средно на 385 000 километра от Земята. Диаметърът й възлиза на 3 840 километра, следователно е петдесет пъти по-малка от Земята. Нейната най-голяма планина е висока 7 200 метра.
Сега всички наоколо се умълчаха. Тъй като и в Египет както в Турция метричната система е непозната, то посочените измерения можеха да бъдат схванати от хората само в краен случай. Но че човек изобщо е в състояние да ги обяви, това те не вярваха. Всички погледи се отвърнаха от Луната към мен. Зачу се едно всеобщо мотолевене, после дебеланкото се провикна:
— Дано Аллах те остави да живееш дълго и просветли разсъдъка ти! В името живота на твоя баща и в името брадите на всички твои деди, кажи ми говориш ли истината!
— Аз не се шегувам.
Дауд ага поклати глава и ме погледна замислено. Какво трябваше да направя? Да разберат обяснението ми, те не притежаваха необходимите за целта предварителни знания, така че ги оставих на тяхното мнение. Те засричаха, за да се предвардят от гибелното действие на затъмнението, множество адети от Корана и не спираха да се вайкат, додето феноменът отмина. Ама да не си помисли някой, че после си отдъхнаха, не, те бяха на мнение, че последиците оттук насетне ще се появят. Дългият Селим понечи да се приближи към мен, навярно с мнението, че ще го поканя да ме придружи до къщи. Аз обаче му казах, че сега отивам да спя и той се върна с дебелия в тяхното жилище.
8. Приключение в пустинята
На другото утро след закуска конете бяха изведени. Уговорената езда щеше да бъде предприета в по-голяма компания, отколкото бях предполагал. Черният управител не се остави да го разкандардисат от намерението му да се присъедини към нас, а Селим заяви, че също трябвало да язди с нас, тъй като бил мой закрилник и щял да ме варди да не падна от коня. Аз го уверих, че няма защо да се кахъри, ала той си остана инатливо на позицията.
— Ефенди, аз съм най-големият ездач и герой на моето племе. А ти си един франк, когото още не съм виждал как седи на кон. Ако си строшиш врата, аз ще съм отговорен за това. Ето защо ще остана постоянно до теб и няма да те изпущам от око.
— Съмнява ме. Или ти наистина си такъв отличен ездач?
— С мен още никой не е съумял да се равни — отговори Селим с дълбок поклон.
— При това положение очаквам да сдържиш думата си. В случай че дори за миг се отклониш от мен, ще се оплача на господаря ти и ще му кажа, че си един калпав закрилник, на когото човек не може да разчита.
— Стори го! Моята мощ и грижовност ще летят край теб даже ураганът на пустинята да те понесе ведно с коня. Ако се наложи ще се надпрепусквам и със злите джинове на самума.
Той го каза с такава увереност, сякаш вече се бе надпреварвал с всички хали по света, и аз предварително се радвах на посрамването, което го очакваше.