— Как всъщност са разбрали хората, че това е Портата на преизподнята? — попитах мирашора.
— Това не знам. Просто съм го чул от други, които пък от своя страна са го чули от други.
— Името Тел ес Сир популярно ли е?
— Не особено, защото хората не обичат да говорят за това гибелно място. Комуто е известно, го избягва. Но ти си Сина на знанието и тъй като спаси моя син с шишето на живота и обичаш със собствените си очи да видиш всичко, що е забележително, ти обърнах внимание на това място от пустинята.
— Благодаря ти, а сега ще взема да се изкача с коня до билото на хълма.
— Не го прави, ефенди! Ако Шейтанът тъкмо тогава се намира нейде наблизо, ще протегне ноктестите си лапи изпод земята и ще те издърпа под нея. Тук неколцина вече се изгубиха и никое око вече не ги е съглеждало.
— Възможно е. Само че за тая работа не е бил виновен Шейтанът, а тук просто има някакви подземни кухини, в които въпросните хора са пропадали.
— Никой никога не е виждал такива кухини.
— Защото са засипани с пясък. Пустинният вятър духа от запад към изток и непрекъснато избутва пясъка в тази посока.
— Ти си обясняваш нещата според твоята вяра. Ние обаче сме следовници на Пророка и се вардим от отмъщението на Джехеннема. Ако ти наистина искаш да се изкачиш на хълма, то ще те помоля да се откажеш от нашето придружителство. Ние ще останем да те чакаме долу.
Тел ел Сир вече се издигаше пред нас — малък пясъчен конус с височина най-много тридесет метра. Слязохме от конете и аз започнах да го изкачвам. Не ми създаваше мъчнотии, понеже не бе стръмен. Но пясъкът беше много фин и сипкав и човек имаше чувството, че шляпа в брашно. Изкачвах се, за да имам поглед от всички страни, по винтова линия, ала не можех да открия нищо особено, застанах горе на гол пясък. Под мен и около мен само пясък и пясък. Кой знае по какъв начин бе възникнала глупавата мълва, че тук се намира входът към пъкъла. Край Сиут има гробници. Може би и близо до хълма се намираха такива. Пропаднал тук някой някога си и хората тутакси свързали нещастния случай с преизподнята. Отправих взор към спътниците си недалеч от подножието на хълма. Дългият Селим май бе забравил сполетялото го поражение, защото бе възседнал пак коня си и го караше да изпълнява разни скокове и обръщания. После слезе и сега изпълзя върху тежкия си жребец управителят на сарая, за да демонстрира и той някакви чалъми. Както после чух, между двамата възникнал спор кой от тях бил по-добър ездач.
Дауд ага накара коня си да извърви няколко крачки и поиска да го принуди после да изправи предницата. Крантата трябваше да се завърти около себе си на задните крака. Само че тя бе твърде неповратлива за тая цел, а и нямаше охота за подобни излишни усилия. Ето защо се възпротиви, ритна два-три пъти, потъпка с копита и внезапно хлътна със задни крака. Все пак навреме извърши един могъщ скок, добра се до горе и се вирна от страх във въздуха. Дебелият изгуби равновесие, катурна се назад и… изчезна.
Дотолкова можах да видя от моя отдалечен наблюдателен пункт. Другите четирима изреваха като лъвове от ужас и побягнаха от опасното място. Аз се затичах надолу по хълма. Когато стигнах долу, Исмаил ми викна:
— Виждаш, че имах право, ефенди! Тук е входът към Геената. Тя погълна Дауд ага. Вчерашното лунно затъмнение му го предвеща!
— Право, много право! — пригласи Селим. — Сега той се продъни в Джехеннема и ще се пече там навеки.
— Глупости! — навиках ги аз. — Тук е имало някаква кухина, чиято покривка се срути под копитата на тъпчещия кон. Сега много зависи от това колко е дълбока. Ако е шахта, която се спуска отвесно, то нещата наистина стоят зле. Но ако е някоя хоризонтална галерия или ходник, сигурно ще измъкнем човека.
— Не е галерия, а шахта, дупка, която води право надолу в джендема — заяви мирашорът. — Дауд ага е изгубен. Ние нито неговото тяло, нито неговия дух ще видим някога пак.
— Духа му ти и бездруго не би забелязал. Елате с мен до дупката! Трябва да я проучим.
— Аллах да ме закриля! Аз съм верен последовател на Пророка и ще се пазя да се приближа до входа на пъкъла.
— Право, много право! — потвърди Селим със своя гърлен тон. — Аллах да ме брани от деветдесет пъти опашатия Шейтан и пламъците на Геената.
— Мълчи! — ядосах се аз. — Вие говорите за входа и огъня на пъкъла. Виждали ли сте някога огън без дим? Ако там долу беше Ада, то тази дупка щеше да пуши, не го ли осъзнавате?