— Сега ще ти покажа и градината — продължи Мурад Насър. — Ела!
Закрачихме по двора към насрещната страна. Зад себе си чух още веднъж едно „Право, много право!“ и когато погледнах назад, видях Селим да се намира в процес на втори поклон, който беше толкова дълбок, че тялото му образува остър ъгъл със земята.
От другата страна на двора един ходник без врата водеше в градината, която, с оглед обстоятелството, че лежеше насред града, беше много голяма. Другите три страни бяха обградени с дувар два пъти по-висок от човешки ръст, по който на няколко места се виждаха проломи в резултат на преклонната му възраст. Но тревни площи и дървета тук нямаше, а само някакъв пущинак от какви ли не буренаци и отровни растения — една картина на източна страна, която нямаше как да бъде по-сполучлива.
— Показвам ти я, за да си ориентиран в нещата — рече турчинът. — Сега ще видиш твоите одаи.
Върнахме се в двора. Селим стоеше там да ни чака и когато минавахме край него, изпълни един толкова рисков поклон, че мен сериозно ме достраша да не му се секне прекалено тънкият кръст. После ни последва с изпълнени с достойнство крачки, за да отвори пред нас първата врата на приземния етаж, при което отново се поклони.
Влязохме в едно преддверие, покрито с голям хасър от палмови влакна. Стените и таванът бяха варосани. Оттук стигнахме до второ, по-голямо помещение, което явно е било ползвано като приемна. Околовръст бяха наредени червени плюшени възглавници, подът бе застлан със смирнески килим, а по стените бяха изписани в златно на син фон стихове от Корана. Следващата стая беше предназначена за спане. От средата на потона се спускаше лампада от разноцветно стъкло. В единия ъгъл бе проснато драгоценно молитвено килимче, в другия се намираше умивалник с разните там атрибути и всичко това, както после видях, се състоеше от истински китайски порцеланови съдове. А отсреща се намираше постелята — нисък одър, върху който бяха сложени няколко високи, меки възглавници, покрити с капладисани с коприна одеяла.
После достигнахме до малко помещение, подредено като господарска стая. На стената висеше сбирка от лули — в една ниша се виждаха наргилета и медни сахани с тютюн, а една друга ниша беше устроена като библиотечен шкаф. Книгите все още се намираха по лавиците. Видях два Корана и известен брой други религиозни произведения. Притежателят трябва да е бил духовно извисен и същевременно благочестив мюсюлманин.
Една врата водеше по-нататък, ала ние не я отворихме и Мурад Насър обясни:
— Сега следва селямлъкът, който аз обитавам. Стаите, които видя, са предназначени за теб. Искаш ли да живееш тук?
— Готов съм, но само при едно условие.
— И какво е то?
— Настаняването ми в тези помещения не бива ни най-малко да ме задължава да стана твой спътник.
— Съгласен, ефенди! Нанеси се тук и бъди във всяко отношение мой гост, а иначе можеш да постъпиш както намериш за добре. Но аз се надявам, че ще ми доставиш радостта да вземеш участие в моето пътуване до Хартум. Преди обаче да си взел окончателно решение да живееш тук, считам за необходимо да споделя нещо с теб. Селим, донеси лули!
Домоуправителят стоеше все още при последната врата, която ни бе отворил. Той се поклони по описания вече начин, при което всичките му стави се затресоха, а ръцете провиснаха до пода.
— Право, много право! Само че това не е моя работа, а на негъра. Ще го пратя тук.
Чудатият нехранимайко се смяташе според тукашните представи за твърде високопоставен, за да благоволи да ни стори исканата услуга. Той изчезна и скоро след това се появи един възрастен негър, който взе две лули от стената и ги натъпка с тютюна от медните сахани. Сетне ги запали и ни ги поднесе коленичейки. После се отдалечи и застана вън пред вратата в очакване на нови заповеди. Междувременно Мурад Насър и аз се настанихме един до друг на миндерлъка и започнахме да бъбрим. Адетите на Изтока ми забраняваха да го питам за сестра му въпреки че след като бях поканен да пътувам с него, би трябвало живо да се интересувам от нея. Да се заведе една дама от Смирна (Измир) до Хартум, за да се омъжи там, беше толкова рядък случай, че за това трябва да си имаше някаква особена причина. Узнах само, ей така помежду другото, че тя имала при себе си четири слугини — две бели и две черни.