— Ефенди, аз бях в Геената и виждам отново небето, бях мъртъв и отново оживях. Единствено на теб трябва да съм благодарен за това.
— О, Кара Бен Немзи ефенди, забеляза ли как здравата държах, когато висеше на каишите? — обади се Селим ненадейно. — Другите се канеха да пуснат и ти тогава щеше да се изтърсиш обратно в ямата, за да не можеш вече никога да излезеш оттам. Аз обаче държах здраво и ето как ти единствено на мен трябва да си благодарен, дето отново ти се откри възможност да зърнеш дневния светлик. Сега, надявам се, си убеден, че аз съм един силен закрилник и могъщ покровител!
— Убеден съм действително! — засмях се аз и се обърнах. Яхнахме конете и препуснахме към града. Дауд ага помоли да си мълчим за случката. Той се опасяваше, че честта му ще пострада, в случай че приключението ни стане достояние на обществото. По отношение обяда бяхме доволни. Бен Калил и аз трябваше да се храним като гости при него и Селим и мога да кажа, че за нас четиримата бе сервирано такова обилие, че стигаше за едно трийсет човека да се нахранят до насита. Само в количеството се състоеше предимството на този празничен и радостен пир. За мен бе удоволствие да наблюдавам Селим. При Мурад Насър той не би посмял да се намести край масата. Тук обаче беше гост, значи господар, който бива обслужван, лицето му лъщеше от доволство и овнешка мазнина и той преливаше от любезности и обещания. Разказваше ни своите измислени приключения и ни развличаше по този начин така великолепно, че останахме до свечеряване. После се изправихме, колкото да седнем веднага пак за вечеря. През цялото това време шкембелакът бе ял толкова много, че предписаните поклони му бяха станали кажи-речи невъзможни.
Аз всъщност бях имал намерение следобеда да посетя Крокодиловата пещера край Маабдех, ала при това положение го отложих за следващото утро. Сарайският управител обеща да уреди необходимите приготовления. Бях любопитен да се запозная с този некропол на крокодили, балсамирани преди две-три хиляди години.
9. В Пещерата на мумиите
Древните египтяни не са балсамирали само човешки трупове, а също мъртви крокодили, бикове, котки, вълци, ибиси, чучулигари, прилепи и различни видове риби. Те са вярвали в душевното съществуване след смъртта и на животните и са се стремили да съхранят тялото, та отделилата се душа при своето завръщане да може да го намери. За да получат труповете по-голяма дълготрайност, коремната, гръдната кухина и черепът били запълвани с гъста маса, която се състояла предимно от своего рода асфалт и се водела под името мумийо. Оттам балсамираните трупове са наречени мумии. Труповете бивали изпъвани в цял ръст, а ръцете слагани отстрани или скръствани в областта на скута. Всеки крайник бивал отделно увиван в ленено платно, а после и цялото тяло обвивано с множество бинтове. И според съсловието, към което принадлежали приживе, бивали полагани или в дървени ковчези, които понякога били два-три един в друг, или в каменни саркофази. Само бедняците били погребвани без ковчези или заравяни в пясъка. Има няколко вида мумии. Най-древните са намерени в Мемфис. Те са черни и така изсъхнали, че много лесно се трошат. Мумиите от Тива имат жълт, матово блестящ цвят, а ноктите им са оцветени с къна — обичай, който е популярен и до днес сред жените на Ориента. Най-древната намерена мумия е тази на царица Меренре, живяла преди повече от четири хиляди години. Много мумии носят пръстени и други накити. Край тях биват намирани също остатъци от плодове и житни зърна.
За съжаление още преди столетия древноегипетските градове на мъртвите са били опустошени по такъв начин, че дълбоко да ги окайваш. А в по-ново време арабските грабители на гробове са причинили един страхотен безпорядък във „фамилните връзки“ на балсамираните царе и князе, като вадели мъртвите от ковчезите и ги захвърляли един връз друг. Още в Средновековието хората търгували с мумии. Всеки имал правото да отваря гробовете и да отнася мъртвите. Едва Меемед Али прекратил този занаят, като обявил търговията с мумии за право единствено на държавата. Амбулантната търговия обаче не престанала. Тя само се въртяла тайно и се превърнала в контрабанда. Бедуините и фелахите разпечатвали залите с мумиите и разбивали черепите на мъртъвците, съдържащи късче златна ламарина — налог за преминаване през Реката на мъртвите. По наше време едва ли е за вярване, че дори медицината се заловила с мумиите. А най-първи в редицата били алхимиците, които търсели „философския камък“ и си набавяли цели корабни товари мумии. Последвали ги магьосниците, занимаващи се с производство на „еликсир на живота“. На мумиите били приписвани тайнствени сили. Имало дори учени, които твърдели, че с кръв от бик, човешка пепел, сок от млечка и прах от мумия били в състояние да създадат изкуствен човек!