Немските и австрийски дрогерии си доставяли мумиите през Ливорно и Триест. В началото на седемдесетте години центнер мумия струваше на виенчанина петдесет гулдена. Тъй като сега контрабандата с свързана даже с опасност за живота, цената извънредно много се покачи. Тази висока цена навярно е причината за съществуването на „фирми“, които изготвят фалшиви мумии от пръст. За щастие хората все повече и повече осъзнават лечебното безсилие на мумийния материал, така че сферата на потребление се е ограничила сега само още до няколко алпийски района, където „мум“ се използва като лечебно средство против животински болести.
На следното утро още рано-рано бях готов за моя излет. Исмаил Бен Калил поиска да ме придружи и Селим също тръгна с мен. Може би и дебелият сарайски управител щеше да се присъедини към нас, ако не бе наплашен от „злокобните предвещания“ на лунното затъмнение. Та нали вчера бе узнал какви последици може да влече едно пренебрегване предупреждението на Луната. Той си остана у дома, където се чувстваше що-годе сигурен под защитата на своя амулет.
Двама коняри, който трябваше да гребат и да ни прислужват, ни отведоха до реката, където ни чакаше закотвена една малка лодка. Тя съдържаше редом с няколкото възглавници и другите му там удобства едно достатъчно количество навосъчени факли. С кибрит се бяхме запасили обилно. За всеки случай бяха взети и въжета и върви.
Беше чудно красива утрин, каквато може да се ражда само край Нил. Мъглата се бе вдигнала и над реката лежеше лека омара, която струящите откъм Арабската пустиня потоци слънчеви лъчи превръщаха в прозирно, златисто искрящо було. Отблъснахме се от сушата и се насочихме към средата на течението. Поехме надолу, край Манкабат. На левия бряг сетне се показа Манфалут, а на десния — Маабдех, където пристанахме. От последния нилски разлив брегът все още стоеше значително под водата, ала от нея стърчеше една дига, по която достигнахме до селото. То бе отдалечено приблизително на половин час път от Джебел Абу Фехдах — планинска верига, в която се намираха пещерите, служили на древните египтяни за погребални камери за техните свещени крокодили.
В селото попитахме за водач, защото без такъв е невъзможно да се оправиш в обърканите галерии на пещерата. Чужденецът, пожелал да разчита на собствената си съобразителност, би се подхвърлил на опасността да се заблуди и да загине по най-окаян начин. Скоро ни бе доведен един мъж, който изяви готовност да ни покаже пещерата, чието обстойно разглеждане отнемало най-много два часа. Когато го попитах какво ще иска за услугата, той отговори:
— Пет души, на човек по четирийсет пиастри, прави двеста пиастри.
За два часа! Чак пък такова искане не ми е било предявявано, макар че по тези страни просто задължително трябва да смъкваш най-малко половина поисканото.
— Хубаво! — декларирах аз. — Чух колко искаш. Сега ти ще чуеш колко възнамерявам да ти дам. В пещерата ще влязат само трима от нас. Плащам за всекиго по десет пиастри, значи всичко трийсет. Ако накрая съм доволен от теб, ще получиш и бакшиш от десет пиастри.
Това бяха общо осем марки — за един египетски лентяй и за времето от два часа определено едно достатъчно възнаграждение. Той обаче се направи на оскърбен.
— Господарю, как можеш да ми предлагаш такова нещо! Пещерата е нездравословна. Аз си жертвам живота за чужденците и ако не дойда с вас, никога вече няма да зърнете дневната светлина.
— Ще я видим, макар и да се лишим от твоя съпровод, защото ще си вземем друг водач.
— Няма да си вземете никакъв, тъй като аз съм единственият.
— Не лъжи! Всеки жител на селото е бил в пещерата и може да ни служи за водач. Веднага ще ти го докажа.
Наредих на двамата коняри да доведат други хора, които няма да предявят такива претенции. Те тръгнаха, но едва бяха изминали едно нищо и никакво разстояние, мъжът ги върна обратно и ме попита дали бих платил сто и петдесет, после сто, осемдесет и т.н., ала аз останах непреклонен.
— Аз държа твърдо на думата си. Давам ти трийсет и като бакшиш още десет, но само ако съм доволен от тебе.
— В такъв случай ще трябва да се помиря. Дано Аллах ти прости, дето увеличаваш кахърите на един бедняк! На твое място аз щях да дам триста, значи десет пъти повече.