Последното Селим викна така, сякаш беше вече почти на ръба на задушаването. Опитах да го успокоя, ала напразно. Той буквално ревеше от страх и ярост и на нас не ни остана нищо друго, освен да се подчиним на волята му. И понеже ходникът беше толкова тесен, че не можеше да се промуши край нас, мирашорът и аз бяхме принудени да запълзим обратно към предната пещера. На водача бе дадено да разбере да ни чака там, където се намираше. Тъй като трябваше да се придвижваме заднишком, пътят ни бе дваж по-мъчителен. Когато стигнахме в предното помещение и Селим можа да се изправи и да задиша един по-добър, макар и не съвсем чист въздух, изпусна дълбока въздишка.
— Слава на Аллах! Още няколко минути и щях да се задуша. Не, не, няма сила, дето да ме накара да направя крачка нататък!
— Това ли е куражът, за който говореше преди малко? — подметнах аз.
— Не говори за кураж, ефенди! — сопна ми се оня. — Изправи ме пред някой истински враг и аз ще извърша чудеса от храброст, но не настоявай да погубвам достойнствата на моето обичащо благоуханието обоняние. Съхранява ли човек най-деликатните възприятия на носа си, само за да позволи тук да му бъдат затрити? Приказвай каквото си щеш, аз оставам тук!
— Той има право, ефенди — пригласи началникът на конюшнята. — Аз имам усещането, като че притежавам пет-шест глави. Очите ме болят от пушека на факлите, а дробовете ми са като завързани. Какво ме е грижа за умрелите крокодили! Ако позволиш, ще те чакам със Селим тук, докато се върнеш.
— Значи и ти искаш да ме изоставиш?
— Не те изоставям. Та нали оставаме в пещерата. След като се насладих на това малко разстояние, аз се чувствам удовлетворен и нямам желание да прониквам по-дълбоко в нейните тайни.
— Останете си тогава тук! Аз ще осъществя онова, което съм си наумил.
Заварих водача на мястото, където го бяхме оставили. Като узна, че сега ще си има работа само с мен, той прие нещата със задоволство, понеже един създаваше по-малко грижи отколкото трима, а от уговорената сума нямаше да изгуби нищо.
Запълзяхме нататък. Ходникът стана още по-тесен и беше покрит с остри кварцови кристали, които режеха ръцете и дрехите. После поехме през една цепнатина, толкова тясна, че едва съумяхме да се промъкнем. Зад нея се откри едно по-широко, сводесто помещение, изпълнено със скални блокове. Помежду им имаше пукнатини и цепнатини, които се спускаха отвесно в дълбините. Който направеше тук една погрешна стъпка, беше изгубен. По тавана и скалните стени висяха нагъсто един до друг прилепи. Подплашвани от факлите, те излитаха и пърпореха около главите ни с достойна за възхищение ловкост, без да ни докосват. Бяха толкова много, че летежът им звучеше като ехтенето на някоя буйно течаща вода.
Минахме през зеещите процепи в нов тесен ходник, който за съжаление също беше навесен с множество прилепи. Техните екскременти покриваха пода, по който пълзяхме на ръце, а зловонието бе толкова отвратително, толкова всепроникващо, че бях близо до решението да тръгна и аз обратно. Масите от тези животни ставаха все по-гъсти, а ходникът все повече се стесняваше. Ципокрилите нямаха място да се отклонят от нас. Летяха до главите ни, в лицата, в пламъците на факлите, така че в крайна сметка те угаснаха. Трябваше отново да ги запалим. Но едва заискрила някоя кибритена клечка и биваше угасвана от полетял към нея прилеп. Въпреки това продължихме да напредваме, докато стигнахме до една по-голяма камера, където можехме да се изправим и малко по-свободно да дишаме. Но и тук имаше дълбоки цепнатини, пукнатини и пещерни ръкави, които се разклоняваха на различни страни. В това помещение видях първата, напълно запазена мумия. Беше на крокодил с дължина, около пет метра.
Прекрачихме я и пропълзяхме в една по-широка дупка, изходът на някакъв ходник, който ни отведе в нещо като хале. Тук мумиите се намираха в огромно количество, цели вагони, но само отломъци. Имаше цели тела, ала без предни и задни лапи, половин трупове, цели и натрошени крайници — не само от крокодили, но и от други животни и даже от хора. Човек имаше чувството, като че тук буквално се бе състоял някакъв събор.
Захванах се да търся из останките, ала не намерих нищо ценно, макар и да нямах никакво намерение да извършвам някаква покупка. Какво ли щях да правя с една мумия! Тъй като смятах да продължавам на юг, тя щеше да ми бъде извънредно неудобна. Ровенето из тая бъркотия впрочем беше неприятно, и то заради вдигащия се мумиен прах, ужасната жега и страшната воня.