Халето беше, както всички помещения и ходници, през които бяхме минали, покрито с черен лепкав слой, под който, като се изстържеше, са появяваше блестящата кварцова скала. Този слой се състоеше от мумифициращ зифт, който не можеше да се втвърди от горещината и ето как разпространяваше онази натрапчива миризма.
Докато се ровичках из отломките, водачът ме наблюдаваше отстрани. Попитах го дали това е всичко, което пещерата предлага. Той потвърди.
— Това е невъзможно! — възразих. — Трябва да има още много повече в камерите и пещерите, които не си ми показал. Макар тази пещера все още да не е напълно изследвана, преди известно време броят на мумиите е бил преценен на неколкостотин хиляди.
— Погрешно са те информирали.
— О, не. Тук са били мъже, на чиито сведения може да се вярва. Човешките мумии били правилно подредени по смъртни ложата, при което лежели кръстом на слоеве едни върху други. От крокодилите имало мумии, дълги десет метра. По-малките с дължина половин метър и по-къси — били загърнати на вързопи по петнайсет-двайсет в палмови листа. Имало и бали с крокодилски яйца, змии от всякаква големина, жаби, гущери, ластовици и други птици. Тук трябва да има големи зали, натъпкани от горе до долу с мумии, така че човек едва можел да пропълзи през междинните пространства. Къде се намират тези зали и къде са се дянали огромните количества трупове?
Водачът пристъпи към мен и сложи ръка върху Моята.
— Искаш да купиш мумии?
— Не.
— Защо дойде тогава в тази пещера?
— От човешка любознателност.
— И все пак поставяш такива въпроси! Ти ми предложи трийсет пиастри. И срещу това изискваш разбулването на тези тайни? Какво те интересуват нашите пещери и какво си се закахърил за мумиите, които според теб трябвало да се намират тук! Ти си един франк и нямаш причина да ме издадеш. Ето защо няма да ти се гневя за твоята пестовност и ще ти доверя нещо. Аз не се нуждая от твоите трийсет пиастри, понеже съм по-богат, отколкото си мислиш, факирът говори дружелюбно с теб и ти позволи — нещо, което никога не е правил с друг — да надникнеш в бъдещето. Ти следователно трябва да си мъж, когото Аллах обича, и затова ще имаш един спомен от тази пещера. Почакай малко! Аз скоро ще се върна.
Той пропълзя с факлата си в една дупка и ме остави сам. Моята вече догаряше и аз запалих от остатъка нова. После седнах на тялото на една мумия, на която липсваха главата и краката. Странни мисли прорязваха съзнанието ми в този миг на самота. Единствения жив сред купища тленни останки, дълбоко в недрата на земята! Кой е бил мъжът, на чието тяло сега седях? Той е живял, обичал, хранил надежди и страдал като всеки смъртен. Може би е стоял до страната на някой фараон, а сега, след четири хиляди години, служеше на един немец за седалка!
Времето минаваше. Минута след минута течеше, а водачът не се връщаше. Беше ли ме измамил със своята любезност? Дали не искаше да ми отмъсти за пестеливостта, оставяйки ме да седя тук, та да, понеже не познавах пътя, загина мизерно? Някой друг при този случай би бил изгубен, ала аз притежавах още една цяла факла и имах вяра в себе си, че ще открия дирята си, а чрез нея и пътя към открито. Недоверието ми обаче беше неоснователно. Дупката, в която беше изчезнал мъжът, просветля. Той се връщаше, носейки в едната ръка факлата, а в другата — малък пакет, обвит във фино мумийно сукно. Сложи го в ръката ми.
— Това е споменът, който отидох да ти донеса. Той е само една малка част от мумия, но ще ти напомня за мен също така добре, както и цял един труп, който само би те обременявал.
— И аз не трябва да го купя, заплатя, а ти ми го подаряваш? — осведомих се.
— Да, подарявам ти го.
— Бива ли да узная причината? Не може да го правиш все пак само защото факирът говори приятелски с мен!
— Не. Причината е тази, че ми харесваш. По пътя чух двамата коняри, които вървяха зад мен, да си говорят за теб. Чутото напълно се съгласува впоследствие с факта, че ти не ми даде като някой неосведомен онова, което поисках. Отнеси спокойно този малък спомен у дома си. Аз не се ощетявам с този подарък. За да знаеш какво е, приложих една бележка, която съдържа истината, защото по отношение тази мумия йероглифите са разшифровани.
— Приемам го, без да поглеждам какво съдържа пакетът, и ти благодаря. Аз отивам към Хартум и се надявам на връщане да мина пак да те навестя. Вероятно тогава ще имам по-голяма възможност да ти предоставя доказателство за моята благодарност.
— Това не е нужно. Ти ще бъдеш винаги добре дошъл при мен. А сега да се връщаме. Ти вече имаш приблизителна представа за естеството на тази пещера, повече не е необходимо да знаеш. В отговор на въпроса, който ми постави преди малко, ще ти кажа само, че в тази местност има мумийни съкровища, за които правителството, забранило търговията и разкопките, си няма и понятие. Ела, следвай ме! Обратният път ще бъде по-кратък от този на идване.