— Добре! И тъй, Селим, притежаваш ли мъжество?
— Мъжество? Като лъв или по-скоро като десет лъва, като сто, като хиляда лъва. Аз съм най-дръзкият воин на моето племе и излизам насреща на всички герои по света.
— Е, аз ще те подложа на изпитание!
— Стори го! Още не се е родил човек, който да може да се мери с мен по храброст.
— Ти беше в пещерата на Маабдех. Значи не се страхуваш от дълбините на долния свят?
— Хич, ама хич. Не бих се побоял даже от Джехеннема с всичките му там шейтани.
— Това ми е много драго, защото ти ще посетиш задно с нас една пещера.
— Тръгвай тогава бързо и ми я покажи! Готов съм да пропълзя до най-забутаното й кьоше.
— Търпение само! Ще я посетим едвам утре. Но за това никой не бива да научи — нито сега, нито по-късно. Искаш ли да ми се закълнеш в мълчание?
— То се знае!
— Тогава нека Кара Бен Немзи ефедни ти съобщи останалото! Аз вече свърших и трябва да си вървя. В уреченото време ще бъда при портата. Та бъдете значи мълчаливи! Ако някой ви запита къде възнамерявате да отидете, бихте могли да му речете например, че ви е угодно да разгледате града.
— Аз хич нищичко няма да кажа — заяви Селим. — Аз съм най-личният мъж на моето племе и не позволявам да ме подпитват. Идвам с вас, за да закрилям ефендито, и не е нужно някой да знае, че без мен той нийде, следователно и в тази втора пещера, не може да вирее. Бъди рахат! Аз съм мъж, на когото можеш да разчиташ!
При тези думи той направи едно величествено, благосклонно движение с ръка — като крал, който благоразположено освобождава някой поданик да си върви, факирът си тръгна, а Селим се обърна към мен:
— Да притежаваш благонадежден приятел е най-голямата разтуха в несрета, най-сладостното утешение за слабия. Когато простра ръка над теб, и всичкият народ по земята не може да ти стори нищо, а докато ласката на моите очи пребивава върху теб, все едно те огряват хиляди слънце на благоденствието и милиони звезди на изобилието. Аз съм закрилник на всички закрилници и закриляни. Моята мощ е кат…
— Като кръгла нула! — пресякох го. — Престани с тези самовъзхваляващи дрънканици.! Нима не чувстваш, че по този начин само ставаш за сеир?
— Сеир? — попита оня негодуващо. — Ефенди, не съм очаквал такова нещо от теб! Ти пренебрегваш моята ответна симпатия и разочароваш чувствата на нашите съпринадлежащи си сърца. Аз съм привързан към теб с всичката деятелност на моето земно пребиваване и те поя с достойнствата на величието, с което Аллах ме е дарил. И наместо да ми отдадеш благодарност, ти говориш за самохвалство и смехотворност. Това ме опечалява до мозъка на костите и разстройва равновесието на цялото ми същество.
Вярно, в очите му стояли сълзи! Наистина ли ме е обикнал толкова този чудат човек? Дотолкова ли перченето му бе станало втора природа, та просто му бе невъзможно да допусне, да осъзнае, че говори само глупости? Подбрах си думите по-любезно.
— Ама, Селим, спомни си за вчера! Какво признание всъщност ми направи, когато ти върнах стоте пиастри?
— Признание? Не знам нищо такова — декларира той убеждението си с гръден тон.
— Ти призна пред мен и другите, че не си способен да бъдеш мой закрилник.
— Ефенди, не ме оскърбявай повторно! Казах го, защото ти го поиска, и защото съм си един фукара, чиято кесия ще умре от болестта на недоимъка като някоя ластовица, дето не намира мухи. Само затова излязоха такива думи от моята уста. Тайно в себе си обаче ти трябва да си си казал, че аз само след най-голяма вътрешна борба съм повторил след теб тези слова, защото наистина съм мъжът, който се е зарекъл предано да те закриля от всички опасности. Питай моя приятел! Той ще ми засвидетелства, че винаги мисля единствено за твоето благополучие.
— Кой ти приятел?
— Онзи, с когото пристигнах, и с когото съжителствах при градинаря, додето те срещнах. Като го напуснах, за да се преселя тук при теб, аз то огорчих тежко, понеже той единствено за моя угода слезе в Сиут. Тъй като корабът тук изобщо не спря, трябваше да се доберем до брега с една лодка. И на него много му се щеше да те види, защото аз му разправих толкова неща за теб, че разпалих любопитството му да се запознае с един такъв ефенди.
— Защо тогава не се е мярнал насам?
— Защото моят приятел не смее да ти додява. Ти си един много знатен и учен ефенди, докато той е просто един беден търговец. Но въпреки това неговото присъствие навярно ще те зарадва и развлече, понеже той има много ловка ръка и умее толкоз много фокуси, че сигур би могъл да се наеме и с най-добрия муца’бир.
Тези думи ме изненадаха. Попитах за кораба, с който двамата са дошли, и узнах за свое изумление, че това е съдът, на чиято палуба бях видял фокусника. Поисках да ми опише точно мъжа и получих отговори, които ме убедиха, че фокусникът, домогващ се до живота ми, е идентичен с „приятеля“ на Селим.