— Ей ти го там на ефендито! Знаех си аз, че ще следва напътствията ми. Нали го видя, о, Кара Бен Немзи ефенди, муца’бира?
— Да — потвърдих. — Та нима сега вече вярваш, че е той?
— Разбира се. Тоя мъж, моят хазяин, таман ми съобщи, че приятелят ми бил муца’бир, а не търговец. Той ми отправи упреци, дето съм ти бил издал Нубар. Само че неговият хабер изобщо не беше нужен, защото ти самият си свидетел, че аз още от самото начало си бях на мнение, че този мъж не е някой безспорен приятел, а доказан муца’бир. Аз съм най-отраканият мъж на моето племе, имам очи, проникващи през скали и планини, и не се оставям да ме измамят. Мога всеки правилно да преценя. Къде е всъщност злодеят, дето се тъкми да те убие?
— Изчезна.
— Изфирясал е значи муца’бирът! Като те е видял, той веднага се е догадил, че аз също ще дойда. Това го е докарало до такова отчаяние, че начаса си е обрал крушите. Защо го остави да се измъкне? Ох, ефенди, трябва да ти направя укор. Де да го бях прозрял, щях теб да оставя вън на мое място. На мен той нямаше да се изплъзне. Самата ми поява щеше да го срази на място.
Другите двама дъртаци се бяха оттеглили в един ъгъл, за да стоят надалеч от тая работа. Застанал до нас, хазяинът изслуша с предизвикателна физиономия изявленията на самохвалкото и после каза:
— За какво държиш тук речи? Трябва ли първо теб да питам дали да приема някого у дома си?
— Това не — отвърнах вместо Селим. — Но има голяма разлика дали ще подслониш честен мъж или убиец. Последният случай може да стане опасен за теб.
— Задръж си приказките за себе си. Не съм те молил за съвет. Ти нахълта без разрешение в моя двор и ако не се махнеш незабавно, ще те изхвърля.
Имайки предвид възрастта му, аз щях спокойно да отмина тези думи, ала неговият тон бе толкова безсрамен, а държането му толкова нагло, че реших все пак да не го лишавам от един урок.
— Който приема гост, трябва да изтърпи и онези, които идват при този гост. А ако си мислиш, че можеш да ми хвърляш ругателства в лицето, много се лъжеш. Аз дирех при теб муца’бира. Нубар избяга, значи ти ще ми отговаряш вместо него. Преди всичко искам да знам колко дълго смята да живее при теб.
— Това не ти влиза в работата. Нубар е мой гост и ти няма какво да се мешаш. Ако веднага не си тръгнеш, буквално ще те изхвърля навън. Аз не търпя нечистотията и гнусотата на един християнин в къщата си. Аз принадлежа към Кадирине и за мен видът ти е като разложен труп, който човек изобикаля. Пръждосвай се? Да те няма!
Градинарят ме бе сграбчил с две ръце за гърдите, за да ме избута към вратата и прибави цял низ от онези крепки, тежко оскърбителни хули, на които арабският е толкова богат. Бях задължен на всеки християнин и европеец да му дам един урок. Пипнах грубияна отдясно и ляво за хълбоците, оттласнах го от мен, вдигнах го после високо, разтърсвайки го така, че всичките му стави се разхлопаха, и го запратих после на купището, на което бе седял при моето влизане. Остана да лежи там неподвижен. Като видя това, Селим бързо приближи.
— Ха така, ефенди! Това бе дело на здравеняк, отпор срещу един слабак, който няма грам мозък в контите си. Нека той само посмее още веднъж срещу теб да се възправи! Питай го дали иска на мен да излезе насреща!
Не обърнах внимание на устакяра, а пристъпих към градинаря да видя дали е ранен. Когато го побутнах с крак, той отвори очи, изправи се полека до седнало положение и се завайка:
— О, Аллах, Аллах! Защо не накара небето да се провали, когато тоя християнин посегна на най-добрия от твоите правоверни? Моята душа се разхалти, а тялото ми се разтриса от насилието, което ме сполетя.
— Душата ти ще стане още по-халтава, толкова халтава, че ще се отдели от тялото ти, ако дръзнеш да изречеш още някоя дума, която не ми отърва — заплаших аз. — Ще повторя, че искам да знам колко дълго бе замислил муца’бирът да остане при теб. Вади отговора, да не ти го измъкна аз!
Куражът му бе изчезнал. Той изстена:
— Господарю, ако всички християни са толкова яки като теб, царството на исляма ще погине. Нубар искаше да остане при мен до твоето заминаване.
— Ти знаеше ли, че той се домогва до живота ми?
Оня премълча, което бе равнозначно на потвърждение.
— И като отпътувам оттук, Нубар възнамерява да ме преследва? — продължих да питам.
— Да.
— С кой кораб?
— Това още не е определено. Той е изтъкнат член на Кадирине и всеки рейс ще му се постави в услуга.