— И ти сега смяташ, че аз трябва да продължа тези издирвания?
— С този въпрос ти превари молбата ми, ефенди. Научих от конярите, които бяха с теб до пещерата, а после и от самия теб, че се каниш да отидеш до Хартум. Аз знам, че вие чужденците сте много по-умни и проницателни от нас, и тъй като ти си най-мъдрият и храбър франк, когото съм виждал, ме осени мисълта, че мога да ти изложа тази молба. Може би ще успееш да отделиш в Хартум известно време, за да се опиташ да ме освободиш от моята горест. Не изявиш ли такава готовност, то не мога да ти се сърдя. Но ако пожелаеш да се заемеш с работата ми, ще ти бъда благодарен до края на живота си и ще те снабдя с всичко необходимо.
— Ще ти кажа с две думи, готов съм, доколкото ще ми позволят обстоятелствата в Хартум.
— Ефенди, благодаря ти! — извика Бен Васак, като сграбчи ръцете ми. — Надявах се, ала не очаквах много, че ще ми окажеш тази добрина. Голям товар снемаш от душата ми.
— Моля те да не лелееш надежди, чието реализиране на мога да ти гарантирам. Разочарованието после би било толкова по-горчиво. Известен ли ти е пътят, по който брат ти е поел от Хартум за дома?
— Не, ефенди.
— Значи не знаеш дали Хафид Сихар е пътувал по Нил или по керванския път?
— Не зная. Не можехме да го определим предварително, тъй като той трябваше да вземе решението си според обстоятелствата.
— Нилският път е сравнително сигурен. Керванският път обаче през пустините Баюда и Атмур предлага много опасности. Брат ти какъв беше?
— Водач като мене.
— Нищо друго иначе?
Бен Васак се поколеба няколко мига с отговора и после рече:
— Мога ли да ти се доверя, макар и да се касае за нещо забранено?
— Хм-м! Ще съумея да ти отговоря едва когато науча нещо по-конкретно.
— Имам предвид контрабанда с мумии.
— Това не ми влиза в работата, защото не съм полицейски служител на хадифа.
— Тогава нека ти кажа, че брат ми покрай другото беше и контрабандист на мумии.
— А ти си още такъв?
— Ефенди — ухили се той, — не питай! Аз съм честен мъж и още никого не съм измамил за собствена изгода. Но по отношение мумиите не съм съгласен с хадифа.
Бях принуден да се засмея на отракания отговор.
— Контрабандата с мумии не е ли свързана с опасности? — продължих да подпитвам.
— Разбира се. Който бъде спипан на местопрестъплението, лошо му се пише.
— Значи хората, които се залавят с тази работа, са сигурно дръзки и предпазливи мъже?
— Действително. Един контрабандист не бива да бъде страхлив и непредпазлив.
— И брат ти също ги притежаваше тези качества?
— Във висша степен.
— Е, в такъв случай считам, че той не ги е забравил и по време на пътуването си. Поел е по пътя, който е сметнал за най-сигурен. Как е името на брат ти?
— Хафид Сихар.
— По каква причина го прати до Хартум?
— Да отиде при търговеца Баряд ел Амин, моят съдружник, и вземе пари.
— Какви бяха тези пари? Може би дял от печалбата?
— Не. Аз му ги бях заел.
— Твоят съдружник честен мъж ли е? Съдейки по името, в това отношение не бива да пада и сянка съмнение, та нали Баряд ел Амин означава Баряд Честния.
— О, той е самата честност.
— Колко голяма сума беше заел на Баряд?
Отново Бен Васак позабави отговора. После призна:
— Вчера вече ти казах, че не съм толкова беден, както изглежда. Настоящите условия са такива, че имотният е принуден да крие своето благоденствие. Бях дал в заем на Баряд ел Амин сто и петдесет хиляди пиастри.
Това бяха според тогавашния курс приблизително тридесет хиляди марки — една значителна сума за египетския стандарт, толкова повече за един пещерен гид. Ето защо попитах удивен:
— Заел си толкова много пари толкоз надалеч, чак горе в Хартум? При това положение ти трябва действително да храниш необикновено доверие към този търговец. От колко време го познаваш?
— От шест години.
— И кога му даде парите?
— Преди пет години.
— Значи си го познавал едва от година? Не е ли било непредпазливо от твоя страна?
— Не, защото той ми беше препоръчан от един мъж, всяка дума на когото притежава неприкосновеността на ает от Корана.
— Кой е този мъж?
— Благочестивият факир — отвърна Бен Васак, — който плава вчера с вас до Сиут.
— Хм! Срещу това нищо не може да се каже. Аз не съм мюсюлманин и не зная дали вашите факири заслужават подобно доверие. В действителност съм се запознавал с факири, които ми са се стрували големи ментарджии.