— Ефенди, какво ти дойде на ума! — извика Бен Васак уплашен. — Та аз не исках да те оскърбя. Ще сторя всичко, каквото поискаш от мен. Вече ти казах също, че ще те снабдя с всичко необходимо.
— То не е много. Нуждая се преди всичко от едно писмо до твоя брат, което да му предам, в случай че го намеря. Ще му пишеш, че си ме натоварил да го търся, а и разни други неща от себе си можеш да му съобщиш. Подпис и печат също са необходими.
— Това мога да уредя веднага, ако разрешиш. Пръстенът-печат ми е надянат на пръста, а останалото тук лесно може да се набави.
Плеснах с ръце. Дойде един слуга, който се погрижи за хартия, мастило, перо и восък за подпечатване. После Бен Васак написа писмото и ми го връчи.
— Ето ти исканото, ефенди. Но още нещо е нужно. Трябва само да направя преди туй едно излизане. Ще те заваря ли тук подир един час?
— Да, дотогава няма да излизам.
Египтянинът се сбогува. Когато се върна в уреченото време, носеше ми едно второ писмо с адрес Хартум.
— Предай го веднага щом стигнеш в Хартум — каза той, — ама не забравяй! Мъжът, до когото е адресирано, може да ти бъде от голяма помощ.
— Кой и какъв е той? Тук се чете само името.
— То е достатъчно. Назовеш ли го, всеки ще те упъти до него. Кога тръгваш оттук?
— Щом пристигне спътникът ми.
— В такъв случай може би преди туй пак ще се видим. Ако имаш нещо да ми кажеш, знаеш къде да ме намериш в Маабдех, а ако аз искам да говоря с теб, ще ми позволиш да дойда тук. При всички случаи очаквам по-късно да те видя при мен. Дали си намерил брат ми, само следа от него или нищо, ти винаги ще бъдеш добре дошъл у дома. Аллах да те благослови и да те съпровожда по пътеките на щастието. Спомняй си от време на време за мен и бъди уверен, че аз винаги ще мисля за теб, дори в молитвата си, макар да сме от различни вероизповедания!
Аз отговорих приятелски и Бен Васак се отдалечи. Та ето ти вече пак нещо ново и приключенско! Да търся и открия един безследно изчезнал, когото дори факирът бе издирвал напразно! Мисълта за този човек наистина ми създаваше безпокойство. Нещо се противопоставяше в мен да допусна появата на подозрение срещу този достопочтен старец и все пак не можех да се отърва от смътното предчувствие, че той повече или по-малко е замесен в тази работа, макар водачът да не искаше да се съгласи.
11. В пустинната шахта
Беше ми приятно, че бях уговорил с факира един излет до скрити царски гробове. Можех да използвам случая да го подпитам оттук-оттам. Той си нямаше и понятие, че Бен Васак е бил при мен и ми е говорил за брат си. Ето защо бе във висша степен вярно, че ще мога да му поставя някоя клопка, в която щеше да попадне, ако подозрението ми се окажеше правилно. Не след дълго бях повикан за закуска. Нахраних се порядъчно и заявих на Исмаил, че за обяд няма да ме има.
— Защо? — попита той. — Къде се каниш да отидеш?
— Да посетя едни гробове.
— О, Аллах! Не ти ли беше достатъчна вонята вчера в пещерата?
— Този път не се касае за крокодилски мумии.
— Че за какви тогава? Искаш да видиш балсамираните тела на вълците, които се намират горе в пещерите?
— Може би — отвърнах уклончиво, тъй като бях дал тържествено обещание за дискретност и не биваше да казвам истината. — Само Селим ще ме придружи.
— Хвала на Аллах! Селим тръгва с теб. Това е сигурен знак, че работата не е нито опасна, нито страшна. Нуждаеш ли се от факли? Има още от вчерашните.
— Факли, кибрит и едно дълго, здраво въже.
Исканото беше донесено. Взех шест навосъчени факли, макар старецът да бе казал, че щяла да ни бъде достатъчна само една. Той беше поискал среща пред портата един час преди обяд ала още половин час преди туй при мен бе доведено едно хлапе, което питало вън за мен. То ми каза, че светият мъж вече ни чакал извън града.
— Защо не дойде самият той да ни вземе? — попитах.
— Той говореше с Аллах и още не бива да напуска мястото на молитвата — гласеше отговорът.
Отидох отсреща при черния управител, за да забера Селим. Двамата седяха, пушейки и бъбрейки, на килима. Още с влизането чух Селим да се вери тържествено:
— Не бива да го изоставям. Той ми е поверен и аз съм негов закрилник.
Разбира се, нехранимайкото говореше за мен! Предположението се потвърди веднага, защото дебелият черньо ме посрещна с думите: