Тези две думи означават Син на Нил. По тая причина попитах:
— Значи си роден на брега на голямата река?
— Не на брега, а на самия Нил. Майка ми е била по водата с Абу ен Нил, нейният баща, когато съм се родил.
— Значи дядо ти се казва Баща на Нил. В такъв случай той сигурно е моряк?
— Той е най-добрият кормчия от началото до края на тази велика река.
— А ти как се озова по тия места?
— Трябваше да помогна един човек да бъде убит, а не исках. За наказание ме доведоха тук, където трябваше горко да загина.
— Че си отблъснал едно такова позорно предложение, е чест за теб. Кои бяха всъщност хората, които те подкокоросваха да го сториш?
— Бяха трима. Само че не смея да ги назова, защото двамина от тях са много могъщи.
— Предполагам, че сред тях се намира Абд ел Барак.
— Ефенди, ти имаш честно лице и аз искам да ти се доверя. Да, Абд ел Барак е сред тях. Вторият беше един прочут факир, а третият — муца’бир.
— Я виж ти! Последните двама примамиха и нас тук.
— Значи ние сме другари по неволя и аз не искам да имам тайни от вас, макар че може да ви е безразлично кой е мъжът, когото трябваше да убия.
— Не може да ми е безразлично, защото вземам присърце съдбата ти, а и ще ми е драго да узная нещо по-подробно за намеренията на моите врагове. Та кажи кой е той!
— Един чужденец, християнин от Алемания на име Кара Бен Немзи, който се провинил пред светата Кадирине.
— Ти числиш ли се към Кадирине?
— Аз съм най-нищожният сред нейните слуги.
— И все пак не си се подчинил!
— Аз съм честен човек и не убивам. Само в случай на война, кръвно отмъщение или тежко оскърбление бих убил противника си. И освен това този чужденец бил оказал голяма услуга на моя дядо.
— Мога ли да узная що за услуга е била?
— Да. Абу ен Нил беше кормчия на един робски кораб и трябвало за това да бъде наказан. Християнинът тайно го пуснал да избяга. Как можех тогава да съм толкова неблагодарен, че да го погубя заради Кадирине?
— Постъпил си правилно и аз се надявам, че ще мога да ти се отплатя.
— Ти, ефенди?
— Да, аз. Ти говориш именно с човека, когото е трябвало да убиеш, защото аз съм онзи Кара Бен Немзи ефенди.
— Вярно ли е това? Възможно ли е?
— Вярно е. Питай моя придружител тук, а освен туй мога да ти го докажа и по друг начин.
— Това би било късмет, на който бих се радвал, както никога през живота си.
— Името на дядо ти не чух да се споменава, узнах го едва от теб. Но мога да ти представя други сведения, които ще ме удостоверят. Той беше кормчия на един кораб, предназначен за Сиут и едва що напуснал пристанището на Булак, пристана в Гиза?
— Вярно е, съвпада!
— Аз възнамерявах да пътувам с този кораб. Вечерта муца’бирът дойде на борда и ме ограби. По-късно трябваше да бъда убит.
— Това също отговоря на истината. Научих го от моя дядо. Знаеш ли как се казваше робският кораб?
— Той беше дахабийето „Ес Самак“.
— Ти казваш истината, ефенди. Ти си мъжът, който се е отнесъл така добре с дядо. О, Кара Бен Немзи ефенди, колко към ти благодарен!
Бил Нил сграбчи ръката ми и я притегли към сърцето си.
— Но как можеш да знаеш за мен? — осведомих се аз. — Могъл си да го научиш само от дядо си. Той се канеше да отиде в Губатар при сина си, а пък ти си тук горе в Сиут.
— Абу ен Нил не е тръгнал за Губатар. Той е премълчал пред теб намерението си. Ти си се отнесъл, наистина, добре с него, но си християнин. Трябва ли да се изразя по-ясно?
— Не, разбирам те.
— Трябва да знаеш, че аз в действителност се числях заедно с него към екипажа на дахабийето. При предното слизане по реката се разболях и останах тук. Щяха да ме вземат пак при пътуването си нагоре. Вярно, дядо ти е казал, че ще отиде в Губатар, но властите можеха да проучат и узнаят, че се е подслонил там, и после да го заловят. Ето защо той тръгнал нагоре по Нил към Сиут. Срещна се с мен и ми разказа какво се е случило. За щастие веднага си намери служба на един кораб, който отплава към Хартум. По тая причина той остана тук само половин ден и ми заръча да отида в Губатар да съобщя на семейството какво нещастие го е споходило.
— Ти защо не тръгна? Защо остана тук?
— Канех се да вървя, ама тогава срещнах Абд ел Барак, моккадемът на Кадирине…
— Къде го срещна? — прекъснах го аз.
— В Сиут, на улицата.
— Известно ли ти е жилището му?
— Не. Той ми определи среща извън града. Когато отидох, с него бяха факирът и муца’бирът и тогава поискаха да те убия.
— Та нали не си ме познавал!
— О, онези много добре знаеха, че ще пристигнеш с „Еш Шахии“, и щяха да ми покажат кой си.
— Та ти значи не си се съгласил с убийството. Как беше прието това?