При тази гледка Бойният главатар Гал се изсмя грубо.
— Роуч само претендира за правата си над тази купчина камъни, Юмрук. Гуглата знае, никой няма долу, за да бъде оскърбен.
— Жалко, че не можем да кажем същото за другите могили — отвърна Кенеб, докато сваляше ръкавиците си за езда.
— Е, това оскърбление е в нозете на гражданите на Ю’Гатан.
— Значи Роуч трябваше да прояви повече търпение, Боен главатар.
— Гуглата да ни вземе, човече, това е само едно проклето псе. Освен това, мислиш ли, че пикнята й скоро ще свърши?
„От мен ако зависеше, много повече неща щяха да й свършат.“
— Едва ли, признавам. У този плъх има повече гнусни течности, отколкото у бесен бик бедерин.
— Лоша диета.
Кенеб се обърна към другия мъж:
— Юмрук Темъл, адюнктата иска да разбере дали уикските съгледвачи са обиколили около града.
Младият воин вече не беше дете. Беше пораснал с цели две педи от Ейрън насам. Слаб, с остро като на сокол лице, с твърде много загуби, изпълнили като езера черните му очи. Воините от клана на Враната, които толкова бяха негодували срещу назначаването му за техен командващ, напоследък мълчаха. Приковал погледа си към Ю’Гатан, той не показа, че е чул думите на Кенеб.
„Все повече и повече заприличва на Колтейн според Гал.“ Кенеб благоразумно изчака.
Гал се окашля.
— По западния път се виждат следи от изселване, не повече от ден-два, преди да пристигнем. Половин дузина конни ветерани на Враната настояха да подгонят и избият бежанците.
— И къде са те сега? — попита Кенеб.
— Обоза пазят, ха!
Темъл проговори:
— Уведомете адюнктата, че всички порти са барикадирани. Прокопан е ров в основата на хълма, пресича пътните рампи от всички страни на дълбочина близо един човешки бой. Ширината на рова обаче е само два разтега — на врага явно не му е достигнало време.
Не му е достигнало време. Кенеб се учуди. С натиск над работниците Леоман можеше да изкопае много по-широк ров само за ден.
— Добре. Съгледвачите ви донесоха ли за някакви големи оръжия, качени по стените или на покривите на ъгловите кули?
— Направени от малазанците балисти, цяла дузина — отвърна Темъл, — поставени на равни интервали. Няма признаци за съсредоточаване.
— Ясно — изсумтя Кенеб. — Глупаво е да допускаме, че Леоман ще издаде слабите си според него участъци. И по стените има бойци?
— Да. Цели тълпи, всички реват закани към воините ми.
— И си показват голите задници — добави Гал и се обърна да се изплюе.
Роуч притича, подуши лъскавата храчка и я облиза.
Отвратен, Кенеб извърна очи и разхлаби каишката на шлема си.
— Юмрук Темъл, имате ли преценка къде може да е най-сигурният ни подстъп?
Темъл се извърна и го погледна безизразно.
— Имам.
— И?
— И какво, Юмрук? Адюнктата изобщо не се интересува от нашите мнения.
— Може би. Но аз поне държа да знам какво мислите.
— Забравяме портите. С помощта на морантски муниции правим пробив право в стената между кула и порта. От която и да е страна. Две страни ще е още по-добре.
— А как ще оцелеят сапьорите на лагер в подножието на стената?
— Щурмуваме през нощта.
— Доста е рисковано.
Темъл се намръщи, но не отговори.
Гал се обърна и изгледа Кенеб. На татуираното му на сълзи лице се изписа леко невярващо изражение.
— Започваме обсада, човече, не някакъв проклет от Гуглата танц на пеперуди.
— Знам. Но Леоман сигурно разполага с магове, а нощта няма да прикрие сапьорите от тях.
— Може да бъдат контрирани. От нашите магове. Но само си хабим приказките с тези неща. Адюнктата ще направи каквото тя реши.
Кенеб се обърна надясно и огледа огромния лагер на Четиринадесета армия, подреден така, че да отбие излаз, в случай че Леоман се окаже толкова глупав. Обкръжението трябваше да е предпазливо, добре премерено във времето начинание, проведено в течение на два или три дни. Обхватът на малазанските балисти на стените беше добре известен, тъй че там изненади нямаше да има. При все това развръщането в кръг около града щеше опасно да изтъни линиите им. Щяха да са им нужни предни постове, които да държат портите под око, и уикците на Темъл и сетите, както и хундрилските конни воини на Гал, разделени на отряди и на позиции така, че да реагират в случай, че Леоман ги изненада.
Юмрукът поклати глава.
— Ето това не разбирам. Флотът на адмирал Нок в момента плава към Лотал с пет хиляди морски пехотинци на борда, а щом Дужек принуди и последния град да капитулира, ще предприеме бърз марш, за да се присъедини към нас. Леоман не може да не разбира, че позицията му е безнадеждна. Не може да спечели, дори да ни измъчи. Все пак ще можем да задържим този клуп здраво стегнат около Ю’Гатан, докато чакаме подкрепления. С него е свършено. Защо тогава продължава да упорства?