Очите на Бързия рязко се отвориха. Той примига, закашля се, после седна.
— Половината ми лице е изтръпнало… Какво стана?
— Представа нямам — отвърна Калам. — Двамата със Сторми сте паднали в тая дупка. Фалариецът е зле. Но ти по някакъв начин си се отървал без драскотина — как го направи?
— Без драскотина? Мисля, че челюстта ми е пукната.
— Не е. Сигурно си се ударил в пода — изглежда леко подпухнала, но нямаше да говориш, ако беше пукната.
— Хм, прав си. — Бързия Бен се наведе над Сторми. — Ох-ох, лоша работа. Трябва да му наместим краката, преди да мога да приложа лечение.
— Лечение? Проклятие, Бързак, ти никога не си церил в отделението.
— Не съм. Беше задача на Малът. Аз бях мозъкът, забрави ли?
— Е, доколкото помня, това не ти отнемаше много време.
— Така си мислиш ти. — Магьосникът замълча и се огледа. — Къде сме? И откъде идва тази светлина?
— Поздрави от Котильон. Той е горе, на другия край на това въже.
— Е, значи той може да се заеме с лечението. Доведи го.
— Тогава кой ще държи въжето?
— Не ни трябва. Ей, ти не се ли катереше по Лунния къс? Аха, за това богът ти е тука. Ясно.
— Изречеш ли името на демона, все едно си го призовал — рече Калам, загледан нагоре към бавно, едва ли не мързеливо спускащия се Котильон.
Богът стъпи на пода, кимна отсечено на магьосника и се наведе над морския пехотинец.
— Адютант Сторми, какво е станало с теб?
— Би трябвало да е очевидно — измърмори Калам. — Счупил си е краката.
Богът го обърна по гръб, дръпна краката един по един, намести костите и се изправи.
— Това стига според мен.
— Едва ли.
— Адютант Сторми не е толкова смъртен, колкото изглежда — каза Котильон. — Закален е в огньовете на Тирлан. Или в Куралд Лиосан. Или Телланн. Или и трите. Все едно, както виждате, вече заздравява. Счупените ребра са изцерени напълно, както й разкъсаният черен дроб и бедрото. И пукнатият череп. Уви, нищо не може да се направи за мозъка вътре.
— Изгубил си е ума?
— Съмнявам се, че изобщо е имал много — отвърна богът. — По-зле е и от Урко. Урко поне има интереси, колкото и странни и безсмислени да са.
Сторми простена.
Котильон се доближи до стената.
— Любопитно. Това е храм на Древен бог. Не съм сигурен кой точно. Килмандарос може би. Или Гриззин Фарл. Може и да е на К’рул.
— Доста кървав култ — измърмори Калам.
— От най-добрия тип — подхвърли небрежно Бързия Бен, изтупваше прахта от дрехите си.
Калам забеляза как Котильон изгледа мага накриво и се замисли над това. „Бен Адефон Делат, Котильон знае нещо за теб, нали? Твърде много тайни криеш, чародеецо.“ После убиецът забеляза въжето, което още се поклащаше горе от дупката.
— Котильон, за какво си вързал въжето?
Богът ги погледна през рамо и се усмихна.
— Изненада. Трябва да вървя. Господа… — Стопи се и изчезна.
— Твоят бог ме изнервя, Калам — рече Бързия Бен, а Сторми отново простена, този път по-силно.
„Ти мен — не по-малко. А сега и…“ Погледна Сторми. Само разкъсаните гамаши свидетелстваха за ужасните счупвания.
„Адютант Сторми. Закален в свещени пламъци. Още пълзи.“
Стъпалчати разядени пластове варовик обкръжаваха бивака им, с едно старо криво дърво от едната страна. Кътър седеше до малкия огън от суха тор и гледаше обикалящия все по-възбудено в кръг Сивожаб. Хеборик Призрачните ръце като че ли беше задрямал, смътнозеленикавите издатъци от чуканите на китките му глухо потръпваха. Сцилара и Фелисин Младшата пълнеха лулите си за поредния ритуал сред храната. Погледът на Кътър се върна на демона.
„Сивожаб, какво те мъчи?“
„Изнервен. Предчувствия за трагедия, бързо идваща насам. Нещо… тревожно и колебливо. Във въздуха, в тези пясъци. Внезапна паника. Трябва да се махнем оттук. Да се върнем. Да бягаме.“
Кътър усети как по кожата му избива хладна пот. Никога не беше чувал демона толкова… уплашен.
— Трябва ли да слезем от този рид?
Изрече думите на глас и двете жени го изгледаха. Фелисин Младшата погледна към Сивожаб, намръщи се, пребледня и бързо се надигна.
— В беда сме.
Сцилара се изправи и сръга Хеборик с ботуша.
— Събуди се.
Дестраянтът на Трийч примига и отвори очи, подуши въздуха и се надигна с плавно движение.
Кътър изгледа всичко това с нарастваща тревога. „Проклятие!“ Бързо нарита пясък върху огъня.