— Тази нощ — отвърна му Леоман — задачата ти е следната, приятелю. Пази ми гърба.
— Ах, значи ще поведем битката в най-първите редици! Славно! Ще нанесем на малазанските псета присъда, каквато никога не ще забравят.
Леоман го потупа по рамото.
— Да, Коураб. Точно това ще направим.
Продължиха напред, в двореца.
Дънспароу още се смееше.
Богове, колко я мразеше Коураб.
Лостара Юил отметна с ръка платното на входа на шатрата и нахълта вътре. Завари Перла, излегнат върху плячкосани копринени възглавници, с наргиле смесен с вино дъранг: купата бе положена в скута му. Срещна гнева й с ленив, замъглен от дима поглед през бялата мъгла и това, разбира се, я ядоса още повече.
— Разбирам, че си решил да си отдъхваш тази нощ, Перла. Докато тази проклета армия се готви да щурмува Ю’Гатан.
Той сви невъзмутимо рамене.
— Адюнктата не иска помощта ми. Можех вече да съм се промъкнал в двореца, знаеш — нямат и един сериозен маг. В този момент можех да хлъзна ножа си през гърлото на Леоман. Но не, тя не ще и да чуе. Какво да правя?
— Не ти вярва, Перла. И за да сме честни, не съм изненадана.
Той повдигна вежди.
— Обиден съм, скъпа. Ти поне повече от всеки друг знаеш какви жертви направих, за да опазя крехката психика на адюнктата. Излишно е да казвам — добави той след кратка пауза, докато напълни дробовете си с лепкавия дим, — че напоследък се изкушавам да разбия въпросната психика с истината за сестра й, просто от злоба.
— Сдържаността ти ме впечатлява — отвърна Лостара. — Разбира се, ако направиш нещо толкова жестоко, ще се наложи да те убия.
— Какво облекчение, след като знам колко се стараеш да опазиш душевната ми чистота.
— Въпросът не е в чистотата — контрира тя. — Не и твоята, всеки случай.
Той се усмихна.
— Опитвах се да се представя в по-благоприятна светлина, миличко.
— Перла, ясен си ми. Въобразил си си, че кратката ни връзка — ако изобщо може да се нарече така — е знак за истински чувства. За мен това изглежда доста жалко. Кажи ми, смяташ ли изобщо да ме върнеш при моите Червени мечове?
— Не засега, опасявам се.
— Да не би да ни е дала друга задача?
— Адюнктата ли? Не. Но както може би си спомняш, това, което направихме за Тавори, беше услуга. Ние работим за императрицата.
— Чудесно. А какво заповядва императрицата?
Той я изгледа за миг изпод натежалите си клепачи.
— Почакай и ще видиш.
— Заповядва ни да чакаме и да видим?
— Е, добре, като толкова настояваш, временно си освободена от мен — идея, която би трябвало да ти донесе неописуемо удоволствие. Върви при морските пехотинци или при сапьорите, или който там в името на Гуглата ще щурмува тази нощ. И ако ти откъснат някой крайник, недей да пълзиш обратно при мен — богове, не мога да повярвам, че го казах. Разбира се, че можеш да допълзиш при мен, просто гледай да си донесеш и крайника.
— Ти не притежаваш от Висшия Денъл, Перла. Тогава какъв смисъл ще има да си връщам крайника?
— Просто за да го видя, за какво друго.
— Ако наистина допълзя обратно, Перла, ще е за да забия нож във врата ти.
— След тези сърдечни думи можеш да си тръгнеш веднага, скъпа.
Тя се обърна побесняла и изхвърча от шатрата.
Юмрук Кенеб спря при Тене Баралта на мястото за сбор малко отсам северните постове. Комари и хапещи мухи бръмчаха в мъгливия въздух. Купища камениста пръст се издигаха като малки могили там, където войниците бяха изкопали окопите. Засега се бяха събрали само няколко отделения, за да не се разкрият преждевременно намеренията на армията, макар Кенеб да подозираше, че Леоман и воините му вече знаят всичко, което трябваше да се знае. При все това Юмрукът забеляза, взрян към далечната неравна стена над терасите от пръст и срутена зидария, че като че ли няма никаква дейност. Ю’Гатан изглеждаше мъртвешки спокоен под наметалото на нощната тъмнина.
Тене Баралта беше в пълно снаряжение: елек с метални плочки, плетена ризница и наметало, набедреници и налакътници от бронз, с железни ръбове. Стягаше каишките на шлема си, когато Кенеб застана до него.
— Блистиг не е доволен — подхвърли Кенеб.
Баралта се изсмя тихо.
— Тази нощ е моя и твоя, Кенеб. Той влиза само ако закъсаме. Темъл се чуди… този план съвпада с неговия. Посъветва ли адюнктата?
— Да. Уведоми Темъл, че тя се радва, че стратегията й по този въпрос съвпада с неговата.
— Хм.
— Маговете ти започнаха ли? — попита Кенеб.
— Казват, че там нямало никой. Никой, който да чака да им се противопостави. Нил и Недер са открили същото. Възможно ли е Леоман да е изгубил всичките си магове?