Корик си връзваше още фетиши по разните там халки и каишки по бронята си, разноцветни ивици плат, птичи кости и верижки, към вездесъщите му кокалчета от пръсти, станали вече емблематични за Четиринадесета армия. Смайлс си подхвърляше ножовете за мятане, оръжията пляскаха тихо в кожените й ръкавици. Тар вече бе затегнал щита на лявата си ръка и стискаше късия меч в облечената си с метал десница; лицето му бе скрито под набузниците на шлема.
Ботъл се обърна и се загледа към далечния град. Мрак — един-единствен фенер като че ли не светеше в тази тромава грозна грамада. Вече мразеше Ю’Гатан.
Тихо изсвирване в нощта. Внезапно раздвижване.
— Сапьори, при мен — каза Кътъл. — Време е.
„Богове, почва се.“
Леоман стоеше в тронната зала на Фалада. Единадесет воини се бяха изпънали в права редица пред него, със стъклени очи, кожената им броня — оплетена с колани, каишки и висящи халки. Коураб Билан Тену’алас ги огледа внимателно — познати лица до едно, и в същото време — едва разпознаваеми под кръвта и ивиците кожа. Носители на Апокалипсиса, вече заклети до фанатизъм, заклети да не видят повече зората, обвързани в смърт с тази нощ. Само гледката на плувналите в опиат очи го смрази.
— Знаете какво се иска от вас тази нощ — каза Леоман на избраните си воини. — На добър час, мои братя и сестри, под ясния взор на Дрижна, и ще се срещнем отново при Портата на Гуглата.
Те се поклониха и тръгнаха.
Коураб ги гледа, докато и последният не изчезна зад големите крила на портата, след което се обърна към Леоман.
— Бойни главатарю, какво ни чака? Какво си замислил? Говореше за Дрижна, но се пазари с Кралицата на сънищата. Кажи ми, преди да съм изгубил вярата си.
— Горкият Коураб — измърмори Дънспароу.
Леоман я погледна сърдито и рече:
— Време няма, Коураб, но ще ти кажа едно: до гуша ми е дошло от фанатици, за този живот и още за дузина, до гуша…
Отвън в коридора отекна тропот на ботуши и в залата влезе висок воин. Смъкна качулката на наметалото си и Коураб зяпна. Обля го вълна на надежда и той неволно пристъпи напред.
— Върховен маг Л’орик! Дрижна е засиял ярко в небето тази нощ!
Високият мъж разтриваше рамото си. Примижа от болка и отвърна:
— Де да можех да се появя направо между градските стени — твърде много магове са се раздвижили в малазанския лагер. Леоман, не знаех, че имаш силата да призоваваш… честно ти казвам, тръгнал бях другаде…
— Кралицата на сънищата, Л’орик.
— Пак ли? Какво иска?
Леоман сви рамене.
— Боя се, че си част от сделката.
— Каква сделка?
— Ще ти обясня по-късно. Все едно, тази нощ ни трябваш. Хайде, качваме се на Южната кула.
Нов прилив на надежда. Коураб си знаеше, че може да се довери на Леоман. Святият воин имаше план, коварен, гениален план. Беше се усъмнил като истински глупак. Тръгна след Дънспароу, Върховния маг Л’орик и Леоман от Вършачите.
„Л’орик. Вече можем да се сразим с малазанците на равни начала. И в такава надпревара можем само да победим!“
В тъмното, зад каменистия овраг с крайните постове, Ботъл се беше присвил ниско, на няколко крачки от шепата сапьори, които му бяха възложили да пази. Кътъл, Мейби, Кръмп, Рамп и Уидършинс. Наблизо се беше събрала друга група, поверена на Балгрид: Тафо, Ейбъл, Гъп, Джъмп и Боул. Хора, които познаваше от похода, едва сега разкрили се като сапьори или предстоящи такива. „Безумие. Изобщо не знаех, че са толкова много в ротата ни.“ Стрингс не беше в нито една от двете групи; щеше да поведе останалите от отделенията през пролома, след като улегнеха пушекът и прахта.
Покрай крепостните стени на Ю’Гатан имаше натрупани от предишни щурмове тераси, последният кръг беше вдигнат в малазанския стил, под наклон, с двадесет разтега дебелина в основата. Доколкото му беше известно, сапьорите за първи път щяха да подложат на изпитание имперския строеж на укрепление — не му беше трудно да долови блясъка в очите им.
Някой се приближи отдясно и Ботъл примижа в сумрака.
— Иброн, нали?
— Аха. От Ашокския полк.
Ботъл се усмихна.
— Те вече не съществуват, Иброн.
Мъжът се тупна в гърдите.
— Имате един от моето отделение в групата си.
— Кръмп.
— Да. Просто си помислих, че трябва да го знаеш — опасен е.
— Не са ли опасни всичките?
— Този е особено опасен. Изхвърлиха го от Нередовните на Мот още в Дженабакъз.
— Съжалявам, но това не ми говори нищо, Иброн.
— Лошо. Все едно, смятай, че си предупреден. Помисли дали да не го споменеш на Кътъл.