— Трябва да подминем района на взрива — каза на Стрингс.
— Точно. Това е идеята — отвърна през рамо сержантът.
Стигнаха до ръба на огромния кратер, направен от мунициите на Кръмп. Бордюк и отделението му се катереха нагоре от другата страна и Ботъл видя, че стената, по която пълзят, е засипана със заровени доскоро под земята градски развалини, смазани тавани и подове, поломени части от стени, които се хлъзгаха надолу в самата яма и повличаха след себе си пластове подови плочи. Видя, че и Балгрид, и Мейби са оцелели след взрива, и се зачуди колко ли сапьори и магове са загубили живота си. Някакъв вътрешен инстинкт му подсказа, че Кръмп е оцелял.
Тежки времена преживяваха Бордюк и отделението му.
— Надясно — извика Стрингс. — Можем да заобиколим и да пробием преди тях!
Бордюк го чу и се извърна; висеше като паяк на наклонената стена, вече се беше изкачил на три четвърти до върха.
— Копелета! Балгрид, размърдай си дебелия задник, проклет да си!
Корик намери пътека покрай кратера, изкатери се през отломките и всички го последваха. Замаян от усилието да се задържи на крака, Ботъл така и не се опита да подири хилядите дребни живи същества отвъд района на взрива, в недрата на самия град. Щеше да има време след това. Дано.
Полукръвният сети изведнъж спря, магът погледна нагоре и видя, че Корик се е натъкнал на препятствие, широка пукнатина, зейнала на един човешки бой под уличното ниво. Оцапани с пръст плочки с изрисувани по тях жълти птици в полет, само че сякаш се гмуркаха дълбоко под земята — поради острия наклон.
Корик се обърна към Стрингс.
— Цялата плоча се клати, сержант. Не знам дали ще ни издържи.
— Гуглата да ни вземе дано! Давай въжетата, Смайлс…
— Хвърлих ги — отвърна тя навъсено. — Докато тичахме. Адски тежки бяха…
— А аз ги прибрах — прекъсна я Кътъл, смъкна намотките от лявото си рамо и ги метна напред.
Стрингс изпъна ръка и натресе юмрук в брадичката на Смайлс — главата й се люшна назад, очите й се ококориха, след това се изпълниха с гняв.
— Носиш, каквото аз ти кажа да носиш, войник — изръмжа сержантът.
Корик хвана единия край на въжето, отстъпи няколко крачки, засили се и скочи през процепа. Нямаше начин Тар или Кътъл да се справят с толкова дълъг скок.
Стрингс изруга.
— Които могат това, дето Корик го направи — давай. И никой да не си оставя снаряжението.
След няколко мига Ботъл и Смайлс се присвиха до Корик, помогнаха му да затегне въжето, а сержантът, с две торби муниции, провиснали на гърба, се прехвърли на ръце; торбите се залюляха ужасно, но ги беше окачил така, че да не се удрят една в друга. Ботъл пусна въжето и тръгна да помогне, щом Стрингс стъпи на ръба.
Кътъл беше следващият. След него Тар, увил се с въжето, заслиза по наклонения под и бързо се хлъзна надолу, щом стената се наклони под тежестта му. С дрънчене на броня и оръжие, останалите от отделението издърпаха ефрейтора горе на равното.
— Богове — изпъшка Кътъл. — Тоя тъпанар тежи колкото проклет бедерин.
Корик нави въжето, ухили се и го подаде на Смайлс.
Поеха отново напред, през развалините на някакъв може би дюкян към вътрешната стена. Още тухли и камъни. И най-сетне, след тях — улица.
А Бордюк и отделението му вече навлизаха в нея, със заредени арбалети. Брадатият сержант беше начело, ефрейтор Хъб — вдясно от него и две крачки по-назад. Иб беше от другата страна на ефрейтора, а на две крачки зад тях крачеха Тавос Понд и Балгрид, следвани от Лютс и сапьора Мейби в ариергарда. Класическата щурмова формация на морската пехота.
Сградите от двете страни бяха тъмни, тихи. Нещо странно имаше в тях, помисли Ботъл, зачуди се какво може да е… „Няма кепенци по прозорците — всички са отворени. Вратите също… всяка врата всъщност…“
— Сержант…
Стрели изведнъж излетяха от прозорците от двете страни и в същия миг двадесетина души изскочиха от близките сгради, крещяха и размахваха копия, ятагани и щитове.
Ботъл видя как Бордюк се завъртя замаяно, видя щръкналата от лявата му очна кухина стрела, и втората стрела, пронизала го в шията. Швирна кръв и сержантът се олюля, стисна се за гърлото и за лицето. Зад него ефрейтор Хъб се преви на две над забилата се в корема му стрела и се свлече на калдъръма. Иб, улучен в лявото рамо, дърпаше стрелата и сипеше люти проклятия. Един от нападателите се втурна към него, замахна с ятагана и го удари в слепоочието. Изпращяха шлем и череп, бликна кръв и Иб падна.
В този момент дотича отделението на Стрингс и магът се озова сред вихъра на яростна схватка. Корик беше от лявата му страна. Дългият меч на полукръвния сети отметна един ятаган и се вряза с острието напред в гърлото на воина. Освирепяло видение налетя срещу него, сякаш воинът искаше да разкъса шията му със зъби, и Ботъл се присви от ужас, видял безумието в очите му. Пресегна се в ума си, впи се в бесния вихър от мисли — не повече от накъсани образи и черен гняв — и се добра до най-първичната част от ума му; взрив на сила, и мъжът изгуби всякакъв усет за света, рухна безпомощно, заразмахва ръце и зарита.