Собствената му броня го изпичаше жив. Паднал беше вече на колене, с всички останали.
— Бронята! — изпъшка той, без да е сигурен дали изобщо някой щеше да го чуе. — Смъквайте броните! Хвърлете оръжията!
„Богове подземни… гърдите ми… тази болка…“
Париране. Остриетата изстъргаха едно в друго. След това, щом воинът натисна по-силно с ятагана, Лостара Юил приклекна, дръпна меча си надолу и назад, посече обратно нагоре и под извитото острие и порази противника си в гърлото. Бликна кръв. Тя го подмина, отби друго свистящо към нея оръжие — копие, — чу как изпращя дървеният прът. В лявата й ръка беше ножът кетра: заби го с все сила в корема на врага, изви и го изтръгна.
Олюля се и се дръпна от рухващия воин, за миг я прониза жалост, щом го чу да крещи някакво женско име, преди да се свлече на камъните.
Боят кипеше от всички страни, трите й отделения вече се бяха смалили до по-малко от дузина войници, а още и още озверели фанатици изскачаха от околните сгради; навсякъде пушек и воня на зехтин, пращене и пукот… нещо изтътна и… Огън.
Отвсякъде.
Лостара Юил извика предупредително в мига, в който я нападна друг воин. Тя парира с ножа, заби меча и изрита пронизаното тяло, за да измъкне оръжието: свличащият се труп едва не го изтръгна от ръката й.
Зад нея отекнаха ужасени писъци и тя рязко се обърна.
Потоп от врящо масло изригваше от сградите от двете страни, помете сражаващите се — крака, дрехи, телаби, кожа, лен, пламъците запълзяха по всичко.
Тя се дръпна от връхлитащата река смърт, спъна се и падна, просна се върху нечий труп, изпълзя върху него, преди горящото масло да се разлее около нея, да подмине горящия вече остров още топла плът…
Близката сграда избухна, огнено кълбо се изду и полетя към нея. Тя извика, вдигна нагоре ръце и разкъсващата жар се протегна, за да я обгърне…
Нечия ръка се вкопчи в гърба й…
Болка… дъхът, откъснат от дробовете… след това… нищо.
— Залегни! — изрева Балм — водеше отделението си по някаква криволичеща уличка — и отново подхвана безкрайния низ проклятия. Бяха свършили. Изтласкани бяха назад при опита си да се върнат при Кенеб и пролома, притиснати бяха отвсякъде като стадо добитък. От пламъците. Преди малко бяха зърнали двореца, при едно мигновено разсейване на пушеците, и Балм прецени, че все още вървят натам — но светът около тях беше изчезнал в огън и дим, а по петите им връхлиташе усилващ се пожар. Жив, и ги гонеше.
— Усилва се, сержант! Трябва да се махаме от този град!
— Мислиш, че не го знам ли, Уидършинс? Какво, в името на Гуглата, мислиш, че се опитвам да направя? Хайде млъкни…
— Ще ни свърши въздухът.
— Вече ни е свършил, идиот! Затвори я тази уста!
Стигнаха до някаква пресечка и Балм пак спря войниците си. Входовете на шест задни улички ги приканваха мълчаливо, всяка — толкова крива и тъмна, колкото другата. От две вляво бълваше дим. Замаян, далхониецът обърса горещата пот от очите си, обърна се и огледа войниците си. Детсмел, Троутслитър, Уидършинс, Галт и Лоуб. Корави кучи синове, до един. Не беше подобаващият начин да умрат — имаше си подобаващи начини и този не беше от тях.
— Богове, никога вече няма да клекна до огън.
— Прав си, сержант — съгласи се Троутслитър и се разкашля.
Балм смъкна шлема си.
— Смъквай бронята, проклети глупци, преди да сме се опекли. Задръжте оръжията, ако можете. Тази нощ няма да мрем. Ясно ли е? Чуйте всички — ясно ли е?
— Да, сержант — отвърна Троутслитър. — Чуваме те.
— Добре. Е, Уидършинс? Някаква магия да имаш, да ни отвори път?
Магът поклати глава.
— Де да имах. Но… скоро, може би.
— В смисъл?
— В смисъл, тук се ражда огнен елементал, поне така мисля. Огнен дух, божество. Имаме пред себе си огнен шквал, а това ще възвести идването му… и тогава ще умрем, ако вече не сме умрели. Но елементалът е жив. Има воля, ум, адски гладен е и жадува да убива. Страхът обаче не му е чужд. Страх, защото знае, че няма да оцелее дълго — твърде яростен е, жарък — дни най-много. А познава и други видове страх и тук сигурно мога да направя нещо — илюзии. За вода, но не просто вода. Воден елементал. — Изгледа ги, както го бяха зяпнали, и сви рамене. — Може би да, може би — не. Колко умен е един елементал? Трябва да е умен, за да го изиграеш, нали? Умен като куче поне, по-добре да е повече. Проблемът е, че не всички са съгласни, че съществуват елементали. В смисъл, аз лично съм убеден, че теорията е добра, но…