Все още не беше сигурен дали се е измъкнал.
Нил говореше с монотонен глас, притъпен от дълго проточилата се магия, която бе започнал да мрази.
— … само смърт и зной. Онези, които се измъкнаха — агонията им ме заглушава — духовете обезумяват заради тях. Бягат, разкъсват оковите си. Проклинат ни заради тази огромна рана върху земята, за престъпленията, които сме извършили…
— Не са наши престъпления — прекъсна го адюнктата, извърна се и погледът й потърси Блистиг. — Колко души загубихме днес, Юмрук?
— Тридесет и един, адюнкта, но вещиците твърдят, че ще ги последват малцина. Най-тежко пострадалите са мъртви, останалите ще оцелеят.
— Започнете приготовления за поход — имаме ли достатъчно фургони?
— Стига войниците да носят дажбите си — отвърна Блистиг. — Като стана дума, някои запаси бяха загубени — ще започнем да дъвчем кожа, ако не уредим попълване на запасите.
— След колко?
— Седмица, ако започнем веднага да разпределяме дажбите. Адюнкта, накъде тръгваме?
Очите й за миг се присвиха, после тя извърна глава.
— Морът се оказва… унищожителен. От самата Господарка е, доколкото разбирам. Целувката на самата богиня. А лечителите ни не достигат…
— Лотал?
Нил поклати глава.
— Градът вече е поразен, Юмрук.
— Сотка — отвърна адюнктата. — Перла ме уведоми, че флотата на адмирал Нок и транспортните не са могли да акостират в нито един град на изток от Ашок на полуостров Маадил, тъй че е бил принуден да го заобиколи и очаква да стигне в Сотка до девет дни, стига да може да спре за вода и храна в Таксила или Ранг.
— Девет дни? Ако чумата в Лотал вече е…
— Нашият враг сега е времето — каза адюнктата. — Юмрук, заповядвам да вдигнете лагера. Направете го колкото може по-бързо. Въстанието е потушено. Задачата ни сега е да оцелеем. — Изгледа го втренчено. — Искам тази нощ да сме на път.
— Тази нощ? Да, адюнкта. Да тръгвам тогава. — Отдаде чест и излезе. Спря отвън, примига, после си спомни заповедта и тръгна.
Щом стъпките на Блистиг заглъхнаха, адюнктата се обърна към Недер.
— Господарката на мора, Недер. Защо сега? Защо тук?
— Искате от мен да обясня как разсъждава една богиня ли, адюнкта? Безнадеждно е. Възможно е да няма никакво основание. Морът е нейният аспект, в края на краищата. Тя просто прави това. — Поклати глава и замълча.
— Адюнкта — обади се Нил. — Вие спечелихте своята победа. Императрицата ще е доволна — трябва да е доволна. Имаме нужда от отдих…
— Перла ме уведомява, че Леоман от Вършачите не е мъртъв.
Никой от двамата уикци не отвърна и адюнктата отново ги изгледа.
— И двамата го знаехте, нали?
— Беше… отведен — промълви Нил. — От богиня.
— Коя богиня? Полиел?
— Не. Кралицата на сънищата.
— Богинята на прорицанието? С какво би могъл да й е от полза Леоман от Вършачите?
Нил само сви рамене.
Ездач спря пред шатрата и след миг вътре нахлу Темъл, целият в прах. От трите успоредни драскотини на скулата му капеше кръв. Влачеше някакво чорлаво дрипаво момиче.
— Намерих я, адюнкта.
— Къде?
— Опитваше се да се върне в руините. Ума си е изгубила.
Адюнктата изгледа Синн и заяви:
— Добре е да си го върне. Трябват ми Върховни магове. Синн, погледни ме. Погледни ме.
Синн с нищо не показа, че дори я е чула. Главата й си остана клюмнала, кичурите сплъстена опърлена коса скриваха лицето й.
Адюнктата въздъхна.
— Отведи я и нареди да я почистят. И я дръж под око непрекъснато.
След като Темъл изведе Синн, Нил попита:
— Адюнкта, смятате ли да гоните Леоман? Как? Няма диря, по която да се проследи — Кралицата на сънищата може да го е пренесла вече на друг континент.
— Няма да го преследваме. Но разбери едно: докато той е жив, никаква победа няма да има в очите на императрицата. Ю’Гатан ще си остане каквото е бил винаги, проклятие над Империята.
— Няма да се вдигне отново — каза Нил.
Тавори го изгледа.
— Младите нищо не разбират от история. Отивам да се поразходя. Вие двамата отдъхнете.
И излезе.
Нил погледна сестра си и се усмихна.
— Млади? Колко лесно забравя.
— Всички забравят, братко.
— Къде мислиш, че е отишъл Леоман?
— Къде другаде? В Златния век, Нил. Славата на някогашното Велико въстание. Вече крачи в мъглите на мита. Ще казват, че е дишал огън. Ще казват, че човек можел да види Апокалипсиса в очите му. Ще казват, че е отплавал от Ю’Гатан по река от малазанска кръв.