— Може би. И как смяташ да отделиш една? Само не забравяй, тази женска няма да е кротка — може да те събори с коня ти, ако й се удаде шанс. И после да те стъпче.
— Не аз трябва да се притеснявам от това. Ти трябва да се притесняваш, Сеймар Дев.
— Защо аз?
— Защото ти ще си стръвта, примамката. Тъй че гледай да си бърза и да си нащрек.
— Стръв? Чакай малко…
— Бърза и нащрек. За другото ще се погрижа аз.
— Не ми харесва това, Карса Орлонг. Всъщност съм си доволна със зайците и сърните.
— Аз обаче не съм. И искам кожа.
— За какво? Колко кожи смяташ да носиш?
— Намери ни някоя малка група животни — не се плашат от коня ти толкова, колкото от моя.
— Това е, защото джагските коне отвличат телета понякога. Така четох… някъде.
Теблорът се озъби, все едно беше много смешно.
Сеймар Дев въздъхна.
— Има едно малко стадо, ей там, напред и вляво — преместиха се от тази поляна, когато се приближихме.
— Добре. Като стигнем при следващата, искам да препуснеш към тях.
— Това ще привлече бика, Карса — колко очакваш да се доближа до тях?
— Достатъчно, за да те подгонят.
— Няма. Това няма да доведе до нищо…
— Женските ще се разбягат, жено. И от тях ще си избера жертва. Колко смяташ, че ще те гони бикът? Ще се обърне да си събере харема…
— И ще нападне теб.
— Стига приказки.
Запровираха се през тополи и трепетлика, конете газеха през високи до гърдите им храсталаци. Малко по-напред имаше друга поляна, издължена, тъмните туфи издаваха влагата отдолу. От другата страна, може би на четиридесет крачки, под клоните на дърветата се виждаха двадесетина тъмни изгърбени туловища.
— Тук е блатисто — отбеляза Сеймар Дев. — Може би да намерим друго…
— Препускай, Сеймар Дев.
Тя дръпна юздите на коня си.
— А ако не искам?
— Упорито дете. Ще те оставя тук, разбира се — бездруго само ме бавиш.
— Чувствата ми ли трябваше да нарани това, Карса Орлонг? Искаш да убиеш бедерин само за да си докажеш, че си по-добър от ловците. Без пропаст, без маскировка или огради, без глутницата полувълци, които да подкарат бедерините. Не, искаш да скочиш от коня си и да се сбориш с някой от тях, да го събориш на земята и да го удушиш, или може би да го запокитиш в някое дърво, или просто да го вдигнеш и да го въртиш, докато не умре от замайване. И смееш да ме наричаш мен дете? — Изсмя се. Защото знаеше много добре, че смехът ще го ужили.
Но никакъв гняв не помрачи лицето му, а очите му я изгледаха съвсем кротко. А след това й се усмихна.
— Гледай.
И излезе на поляната. Мастилено тъмна вода се плисна под копитата на джагския кон, звярът нададе някакво ръмжене и препусна в галоп към стадото. Бедерините се пръснаха с пращене на скършени храсти и клони. Два обаче се понесоха право срещу Карса.
Грешка, осъзна в този миг Сеймар Дев — допускането, че мъжкият е само един. Единият явно беше по-млад от другия, но и двете животни бяха огромни, с кървясали от ярост очи; водата кипна около тях, щом се понесоха срещу нападателя.
Хавок изведнъж свърна настрани, присвил предните си крака под корема, после се хвърли върху гърба на по-едрия бик. Но бедеринът се оказа по-бърз, изви се и надигна масивната си глава, за да прониже с рога корема на коня.
И този замах нагоре го уби, защото главата му се натъкна на върха на каменния меч на Карса и той се хлъзна в мозъка под основата на черепа и отсече по пътя си повечето от гръбнака.
Хавок скочи сред пръски тиня от другата страна на падащия звяр, далеч извън обхвата на втория мъжкар, който зави смайващо бързо и се втурна да догони Карса.
Воинът завъртя коня наляво, копитата заудряха в мократа земя и Хавок препусна покрай дърветата, подгонил няколко женски и телета, изскочили на поляната. Вторият бик ги догонваше бързо.
Кравите и телетата се пръснаха, една побягна в посока, различна от останалите. Хавок свърна след нея и след миг вече препускаше редом до подивялото животно. Зад тях вторият мъжкар се беше отдръпнал, за да пази другите женски, след това цялата група навлезе с трясък в гората.
Карса Орлонг се наведе на една страна, замахна с меча и посече животното в гръбнака, малко пред задницата.
Задните крака на женската се подвиха, затънаха в тинята.
Карса мина от лявата страна на женската, замахна и острието се вряза в сърцето й.
Животното рухна на една страна, изрита два пъти и замря.
Карса скочи от коня и без да се обръща, подвикна на Сеймар Дев:
— Направи бивак.
Тя го зяпна.
— Страхотно! Показа ми, че всъщност не съм нужна. Поне на теб. Какво сега? Очакваш да ти направя бивак, а след това, предполагам, и да ти помогна да изкормиш тая крава. Може би и да легна тази нощ под теб, за да се закръгли всичко?