Блажена касапница. Изумително червено, в чест на зловещия слънчев пламък.
Щом се понесе над равнината, чу лая на псетата.
Миг на жалост към тях. Колкото и глупави да бяха, разбираха необходимостта.
Беше голяма борба, но все пак успя да се смъкне, с много стонове, заради схванатите стави, от широкия гръб на мулето. И въпреки това нито капка не разля от драгоценното си ведро. Затананика си под нос някакво заклинание — беше забравил откъде го беше измъкнал от огромния том на „Свети песнопения“, а и важно ли беше всъщност? — понесе ведрото към сияещите тъпи усмивки на вълните на морето Рараку и навлезе сред нежно вихрещия се пясък и жадно тръпнещите тръстики.
Изведнъж спря.
Огледа се трескаво, подуши влажния въздух. Ново озъртане, очите му пробягваха отчаяно насам-натам, оглеждаха всяка сянка, ушите се вслушваха във всяко странно шумолене на тръстика и трънливи храсти. След това се наведе, клекна в плитчините и намокри опърпания си халат.
Сладки, стоплени от слънцето води.
Последно недоверчиво озъртане на всички страни — повечко предпазливост никога не вреди, — след което тържествуващ и доволен топна ведрото в морето.
И загледа с блеснали очи как десетките малки рибки се разбягаха във всички посоки. Е, не точно се разбягаха, поседяха си по-скоро на място известно време, сякаш стъписани от свободата. Или навярно беше някакъв временен шок от промяната в температурата или от множеството невиждани богатства, с които щяха да се тъпчат, за да станат тлъсти, гладки и изпълнени с блажена енергия.
Първата риба в морето Рараку.
След това Искарал Пъст се изправи и захвърли ведрото.
— Стягай си гърба, муле! Сега ще скоча и ще те възседна, о, да, и не ми се изненадвай, като изведнъж се усетиш, че препускаш в галоп — о, повярвай ми, муле, знаеш ти как да препускаш в галоп, край вече на онова тъпо подрусване в тръс, дето ми разклати горките зъби! О, не, ние с теб ще сме като вятъра! Не някакъв си вял, полъхващ на пресекулки ветрец, а силен, бурен вятър, гръмовен вихър, който препуска през целия свят по дирята на нашата небивала скорост, ох, как ще се размазват копитцата ти в очите на всички!
Стигна до мулето и скочи във въздуха.
А то стреснато се дръпна встрани.
Искарал Пъст изврещя и изпъшка, щом тупна на земята и се изтъркаля в прахта и камънаците, мокрите пешове на халата тежко изплющяха и пръснаха пясък, а мулето изтича на безопасно разстояние, обърна се да изгледа господаря си и примига с дългите си ресници.
— Отвращаваш ме, животно! И се обзалагам, че мисълта е взаимна при това! Но дори да си мислиш това, какво пък, ще се съглася с теб! Напук! Ще ти хареса ли това, ужасно същество такова? — Върховният жрец на Сянка се надигна и изтупа пясъка от халата си. — То си мисли, че ще го ударя. Ще го прасна с някоя дебела тояга. Глупаво муле. О, не, аз съм много по-хитър. Ще го изненадам с доброта… докато не се успокои и не приспя цялата му бдителност, и тогава… ха! Ще го фрасна по муцуната! Няма ли да се изненада! Никое муле не може да се мери по ум с мене. О, да, много са се опитвали и почти всички са се проваляли!
Докара добродушна усмивка на сбръчканото си лице и бавно се приближи към мулето.
— Трябва да препуснем — замърмори му кротко, — двамата с теб. Да бързаме, приятелю, че да не закъснеем много, никак няма да е добре, ако закъснеем много. — Спря на ръка разстояние от юздите, провиснали под главата на мулето, и срещна очите му. — Охо, миличкият ми слуга, виждам злост в този тъй кротък поглед, нали? Искаш да ме ухапеш. Колко лошо. Аз съм единственият наоколо, който може да хапе. — Сграбчи юздите, като едва избегна щракналите зъби, и непохватно се покатери на широкия гладък мулешки гръб.
Двайсет крачки от брега — и светът около тях се раздвижи, сля се в мътна вихрушка от сенки, затварящи се от всички страни. Искарал Пъст кривна глава, подсмихна се и доволно се отпусна.
Стотина мига след като Върховният жрец на Сянка се скри в своя лабиринт, една трътлеста чорлава далхонийска жена изпълзя от храстите. Мъкнеше голямо буре за ейл. Пълно беше обаче с вода, не с ейл.
Запъхтяна, Могора с мъка довлече бурето в плитчините. Наклони го на една страна и с почти беззъба усмивка на сбръчканото лице загледа как няколкото малки акули се хлъзнаха като змии в морето Рараку.
После изрита бурето настрана и изгази от водата. От устата й се изтръгна кикот. С няколко бързи жеста тя отвори лабиринт и се гмурна в него.
Като диплеше сянка след сянка, Искарал Пъст бързо остави зад себе си двадесетина левги. Наполовина виждаше, наполовина — усещаше пустинята, хаотичните гънки на деретата и каньоните, през които минаваше, но всичко това не го интересуваше много, докато, след почти цял ден пътуване, не зърна пет лъскави фигури да прекосяват долината напред и вляво от него.