Спря мулето, присви очи и се вгледа. Нападаха нечий керван.
— Нагли палета — измърмори той и заби пети в хълбоците на мулето. — Атака, казвам! Атака, дебел муден кучи сине!
Мулето затича надолу по склона с гръмък рев.
Чуха го и извърнаха глави. Като един. И петимата Т’ролбарал се спуснаха срещу Искарал Пъст.
Ревът на мулето се извиси до кресчендо.
Д’айвърс се развърнаха и безшумно се понесоха над земята. Ярост и жажда за кръв изригнаха пред тях в почти видима, извита в дъга вълна, силата запращя и замята искри между лабиринта на Сянка и отвъдния свят.
Зверовете от двете страни възвиха, за да заобиколят във фланг, а трите в центъра се разредиха, за да връхлетят заедно.
Искарал Пъст едва успя да се съсредоточи, толкова силно се друсаше и подскачаше на гърба на мулето. Щом Т’ролбарал се доближиха на тридесетина крачки, мулето изведнъж закова на място. А Върховният жрец на Сянка изхвърча напред, през главата на животното. Присви се, превъртя се на кълбо и тупна на гръб сред пръсналия се чакъл и прах.
Първото същество скочи, изпънало ноктести ръце, прелетя във въздуха и се приземи там, където беше паднал Искарал Пъст… и разбра, че го няма. Вторият и третият звяр за миг се объркаха, щом плячката им изчезна, след това усетиха присъствието му отстрани. Рязко извърнаха глави, но се оказа късно, магическата вълна се стовари върху тях. Изкованата от Сянка сила изпращя като мълния и съществата изфучаха във въздуха, след тях се размазаха мъгливи облаци кръв. Паднаха на земята на петнайсетина крачки и се загърчиха.
Двата д’айвърс по фланговете нападнаха. И щом Искарал Пъст изчезна, се блъснаха, гърдите им изтътнаха като гръм, зъби и нокти се забиха в кожите. Отдръпнаха се един от друг, засъскаха и заръмжаха.
Появил се отново зад Т’ролбарал, Искарал Пъст отприщи нова вълна от магия, видя я как порази и петте звяра поред, видя как се плисна кръв и телата се затъркаляха, заритаха в паника, докато магията заплиташе около тях искрящи мрежи. Камъни заподскачаха и се разхвърчаха по земята, пясък заизригва на гейзери и навсякъде се разхвърча кръв.
Т’ролбарал изчезнаха, изхвърлени от лабиринта на Сянка — навън в света, и се пръснаха, забравили напълно за кервана, паниката стискаше гърлата им в невидимите си ръце.
Върховният жрец на Сянка изтупа прахта от дрехите си и се приближи до заковалото се на място муле.
— То пък и от теб една помощ! Можехме вече да сме ги избили до един, но не, о, ти си уморен от тичане. Който си е въобразил, че мулетата заслужават четири крака, е бил идиот! Ти си съвсем безполезен! Ба! — Млъкна и вдигна пръст пред сбръчканите си устни. — Но чакай, ами ако наистина се бяха ядосали? Ако бяха решили да се бият докрай? Тогава какво? Щяхме да я оплескаме тогава, о, и още как. Не, по-добре да ги оставим някой друг да се оправя с тях. Не бива да се разсейвам. Представи си обаче! Да предизвикат Върховния жрец на Сянка в целите Седем града! По-тъпи са от котки тия Т’ролбарал. Капка съчувствие не изпитвам.
Качи се отново на гърба на мулето.
— Е, все пак беше забавно, нали? Тъпо муле. Май ще хапнем мулешко на вечеря този път, какво мислиш? Идва часът на сетната саможертва за теб, а? Какво мислиш? Уф, на кой му пука какво мислиш. Е, а сега накъде? Слава на боговете, че един от нас поне знае накъде да вървим. Натам, муле, и бързо. Бегом, проклето да си, бегом!
Искарал Пъст заобиколи кервана — кучетата още лаеха — и отново задипли сенките.
Когато стигнаха крайната си цел, светът извън лабиринта вече бе потънал във вечерен сумрак.
Сред нападалите камънаци подскачаха лешояди и се трупаха около една цепнатина, но не можеха или все още не искаха да пропълзят надолу. Единият ръб на пукнатината беше зацапан с изсъхнала кръв, а сред камънаците отстрани се виждаха останки от мъртъв звяр — беше изкълван от лешоядите, но не беше трудно да се разпознае. Един от Т’ролбарал.
Лешоядите изразиха хорово възмущението си, щом Върховният жрец на Сянка слезе и се приближи. Като ръсеше злобни проклятия, той разгони грозните като Могора същества и се вмъкна в цепнатината. Миришеше на кръв и гниеща плът.
На малко повече от един човешки бой надолу цепнатината се стесни и той видя заклещено тяло. Провря се до него и опря длан на широкото рамо, но по-настрана от явно натрошената ръка.
— От колко дни, приятелю? Ах, само Трелл може да преживее това. Първо ще трябва да те измъкнем оттук, а за това си имам здраво вярно муле. А после — е, после ще видим, нали?