— Иди седни там до огъня на мулето ти — рече Могора. — Трябва да си подготвя ритуала.
— Виж как я притесни кикотенето ми! Разбира се, скъпа моя, иди си поиграй с твоето малко ритуалче, мила. Аз пък ще направя чай за мен и мулето ми.
Стоплен от пламъците и чая от трялб, Искарал Пъст загледа — доколкото можеше да види нещо в тъмното — как Могора се захвана за работа. Първо събра разни камъни, повечето остри, и ги нареди по пясъка в елипса около изпруженото тяло на трелла. След това почна да пикае върху камъните, правеше го с необичайно полурачешко, полупатешко клатушкане, широко разкрачена; движеше се обратно на часовниковата стрелка, докато не стигна там, откъдето беше тръгнала. Искарал се възхити на върховния контрол над мускулите, да не говорим за обема, с който Могора явно разполагаше. През последните няколко години собствените му усилия с уринирането се натъкваха на съмнителен успех, а напоследък самото започване и спиране като че ли се превръщаше във върховно изпитание за вътрешностите му.
Задоволена от пишкането си, Могора почна да скубе косми от главата си. Нямаше много, а онези, които подбираше, като че ли все се оказваха с толкова дълбок корен, че Искарал очакваше да си съдере скалпа с всяко дръпване. Очакването му обаче да види нещо такова му донесе само разочарование, след като, със седем дълги сиви косъма в едната ръка, Могора пристъпи в елипсата и се разкрачи над трелла. Замърмори нещо вещерско и хвърли космите в мастилената чернилка над главата си.
Инстинктът привлече погледа на Искарал нагоре след сребристите косми и той дори малко се притесни, като видя, че звездите горе изчезнаха. Докато далече ниско над хоризонта си оставаха ярки и светли.
— Богове, жено! Какво направи?
Без да му обръща внимание, тя излезе от елипсата и започна да пее на Женския език, който, разбира се, беше неразбираем за ушите на Искарал. Също както Мъжкия език — който Могора наричаше дуднене — беше напълно непонятен за нея. Причината за това бе, Искарал Пъст го знаеше, че Мъжкият език наистина беше дуднене, измислен специално за да обърква жените. „Факт е, че мъжете нямат нужда от език, но жените имат. Ние си имаме пениси в края на краищата. На кого му трябват думи, щом си има пенис? Докато при жените има две цици, което подканва към разговор, точно както един добър задник предлага съвършена целенасоченост, нещо, което знае всеки мъж.“
„Какво му е сбъркано на света? Попиташ някой мъж и той ти рече: «Не ме питай.» Попиташ жена и ще си умрял от старост, преди да е свършила. Ха. Ха-ха.“
Странни ефирни нишки започнаха да се спускат над тялото на трелла.
— Какво са това? — попита той. После се сепна, щом една го забърса по челото, и видя, че е паешка коприна и че в единия й край има паяк, дребен колкото кърлеж. Погледна разтревожено към небето. — Паяци ли има там горе? Що за лудост е това? Какво търсят горе?
— Млъкни.
— Отговори ми!
— Небето е пълно с паяци, мъжо. Носят се на ветровете. Вече ти отговорих, тъй че я затвори тая твоя уста, да не пратя няколко хиляди от сестрите ми в нея.
Зъбите му изщракаха и той седна до огнището. „Горете, гадни твари. Горете!“
Нишките паяжина вече покриваха трелла. Хиляди — десетки, стотици хиляди… паяците увиваха цялото тяло на Маппо Рънт.
— А сега — заяви Могора — е време за луната.
Чернилката в небето изчезна сред внезапно лумналата сребриста светлина. Искарал Пъст изпищя и падна по гръб — толкова стъписваща беше метаморфозата, и се озова зяпнал право нагоре в огромна пълна луна, надвиснала толкова ниско, че сякаш можеше да я докосне. Ако посмее. Не посмя.
— Ти си смъкнала луната! Луда ли си? Тя ще ни смачка!
— О, я стига. Само изглежда така — е, може и да съм я дръпнала малко — но ти казах, че това е сериозен ритуал, нали?
— Какво си направила с луната?!
Тя изграчи с налудничав смях.
— Това е просто малкото ми ритуалче, скъпи. Харесва ли ти?
— Накарай я да се махне!
— Уплашен ли си ми? Би трябвало! Аз съм жена! Вещица! Тъй че защо просто не си завлечеш мършавия задник в онази шатра и да си траеш там, скъпи ми съпруже? Това тук е истинска сила, истинска магия!
— Не е! В смисъл, това не е вещерска магия, нито далхонийска — не знам какво е това…
— Прав си. Не знаеш. Хайде, бъди добро момченце и си лягай да спиш, Искарал Пъст, докато се мъча да спася жалкия живот на този трелл.