— Ти прати Пъст тук да го намери!
— Сенкотрон всъщност, не аз. По тази причина не мога да кажа дали милостта се брои за нещо.
Могора отново хвърли поглед към шатрата.
— Маг… Този бъбрив идиот!
Котильон се втренчи в нея и след малко рече:
— А ти си на Ардата, нали?
И тя се разсипа на купчина паяци.
Богът погледа как побягнаха да се скрият във всяка дупка и цепнатина — след няколко мига ги нямаше. Въздъхна, огледа за последен път наоколо, срещна за миг кротките очи на мулето и изчезна сред вихрушка от сенки.
10.
Излязоха от лабиринта сред воня на пушек и пепелища, а пред тях, в усилващата се светлина на зората, се очерта разрушен град. Тримата постояха дълго неподвижни, смълчани, всеки се мъчеше да побере гледката в ума си.
Сторми заговори пръв.
— Все едно Имперският лабиринт се е излял тука.
Пепел и душен въздух, светлината — вяла и апатична. Калам не се изненада от наблюдението на десантчика. Тъкмо бяха напуснали място на смърт и пустош, за да се озоват на друго като него.
— Обаче още си личи кой град е — каза убиецът. — Ю’Гатан.
Сторми се изкашля и изплю храчката.
— Ега ти обсадата.
— Армията е продължила — отбеляза Бързия Бен. — На запад.
Сторми изсумтя и посочи.
— Виж онзи пролом в стената. Морантски муниции, цял проклет фургон според мен.
През пролома беше изтекла гъста река, вече застинала — блестеше на утринната светлина. Стопено стъкло и метали. Тук се беше разразил истински огнен щорм, осъзна Калам. Поредната злочестина, сполетяла Ю’Гатан. Сапьорите ли бяха направили това?
— Зехтин — каза изведнъж Бързия Бен. — Реколтата зехтин е била прибрана в града. — Помълча и добави: — Нещо ме кара да се чудя дали е било случайна злополука.
Калам погледна накриво магьосника.
— Малко крайно изглежда, Бързак. А и според това, което съм чувал за Леоман, той не е от хората, които ще си жертват живота току-така.
— Ако се е задържал дълго.
— Понесли сме загуби тук — каза Сторми. — Ей там, под пепелта, има гробна могила. Ужасно е голяма, освен ако не са погребали и бунтовници.
— За тях правим отделни ями — подхвърли Калам, макар много добре да знаеше, че и Сторми го знае. Нищо тук не изглеждаше добре, но и тримата не изпитваха охота да го признаят. Не и на глас. — Дирята изглежда отпреди няколко дни поне. Трябва да догоним Четиринайсета.
— Първо да го обиколим това — отвърна Бързия Бен, премрежил очи към разрушения град. — Има нещо… утайка някаква… не знам. Само…
— Стабилен аргумент от устата на Върховния маг — каза Сторми. — Убеди ме.
Калам отново погледна гробната могила и се зачуди колко ли от приятелите му лежат затрупани под тази пръст, неподвижни сред вечния мрак, и личинките и червеите вече са се заловили да отнемат всичко, което ги бе правило неповторими. Не беше от най-приятните мисли, но ако той не постоеше тук да им отдели още няколко мига размисъл, кой друг щеше да го направи?
По пътното платно и равното край пътя се въргаляха овъглени отломки. Колове на шатри все още държаха на място изгорели дрипи платно, а в един изкоп оттатък завоя към някогашната градска порта бяха хвърлени десетина подути конски трупа, краката стърчаха като костеливи клони сред облаци жужащи мухи. Воня на изгорял леш бе надвиснала в неподвижния въздух.
Апсалар спря и бавно огледа опустошението. А после очите й уловиха движение на двеста крачки напред и вляво. Отпусна се в седлото, щом позна походката и жестовете на две от трите фигури, запътили се към останките на Ю’Гатан. Телораст и Кърдъл изприпкаха от двете страни на коня й.
— Ужасна вест, Не-Апсалар! — извика Телораст. — Очакват ни трима ужасни мъже, ако продължим в тази посока. Ако си решила да ги унищожиш, добре, чудесно. Желаем ти успех. Иначе предлагам да бягаме. Веднага.
— Аз съм съгласна — добави Кърдъл и закима, ситнеше нервно на място с щръкнала във въздуха опашка.
Конят вдигна копито и двата скелета побягнаха — знаеха вече, че прекалената близост до животното е опасна.
— Познавам двама от тях — каза Апсалар. — Освен това вече ни видяха. — Смуши коня и бавно го подкара напред към мага, спътника му убиец и малазанския войник, които вече бяха сменили посоката и се приближаваха с отмерени крачки.