— Те ще ни унищожат! — изсъска Телораст. — Сигурна съм… о, този маг, никак не е добър той, никак…
Двете същества побягнаха да се скрият.
Унищожение. Тази възможност съществуваше, призна си Апсалар, предвид нещата, които бе преживяла с Бързия Бен и Калам Мекхар. Но пък, от друга страна, те бяха знаели, че е обсебена, а и след това беше пътувала месеци наред с Калам, първо през Долината на Търсача, от Даруджистан и чак до Ерлитан, и през това пътуване не се беше случило нищо неприятно. Това донякъде й внуши успокоение, докато ги чакаше да се приближат.
Калам заговори пръв:
— Малко неща на този свят са смислени, Апсалар.
Тя сви рамене.
— Всеки от нас си има своите пътувания, Калам Мекхар. Колкото до мен, не съм особено изненадана, че пътищата ни се събират пак.
— Виж, това твърдение е обезпокоително — каза Бързия Бен. — Освен ако не си тук, за да удовлетвориш жаждата на Сенкотрон за възмездие, не виждам никаква възможна причина пътищата ни да се съберат. Не и тук. Не и точно сега. Мен със сигурност нито ме дърпа, нито ме подбутва някой заговорничещ бог…
— Аурата на Гуглата те е обкръжила, Бързи Бен — заяви Апсалар — наблюдение, което явно стъписа Калам и войника. — Такава утайка идва само от дълги беседи с Бога на Смъртта, така че, макар и да държиш, че си свободен, навярно мотивите за това, което правиш и къде избираш да отидеш, не са чак толкова чисто твои, колкото би искал да вярват другите. Или колкото сам би искал да вярваш, впрочем. — Погледът й се плъзна към Калам. — Докато убиецът е почувствал присъствието на Котильон, и то едва наскоро. А колкото до фаларийския войник, неговият дух е обвързан с един Т’лан Имасс. И тъй — огън, сянка й смърт, събрани наедно, докато силите и боговете на тези сили намерят съюз срещу един-единствен враг. Все пак се чувствам длъжна да ви предупредя — този враг вече не е единствен и навярно никога не е бил. А сегашните съюзи може да не удържат.
— Защо ли нещо във всичко това не ми харесва? — каза Бързия Бен.
— Може би защото усещаш желанието ми, Бързак — което едва сдържам — да натреса юмрука си в лицето ти — изръмжа му Калам.
Богът на Смъртта? Какво, в името на Бездната, все пак се случи в Черен Корал?
— Целесъобразност! — сряза го чародеят, без да откъсва очи от Апсалар. — Това се случи. В цялата онази проклета война срещу Панион Домин. Трябваше да е очевидно от самото начало — съюзът на Дужек с Каладън Бруд беше само първото колосално нарушение на правилата.
— Значи сега работиш за Гуглата?
— Мноого студено, Калам. За да разширим каламбура, Гуглата знае, той работеше за мен.
— Нима? А сега?
— А сега… — Кимна към Апсалар. — Както казва тя, боговете са във война. — Сви рамене, но жестът му бе някак притеснен. — Трябва да разбера двете страни, Калам. Трябва да задам въпроси. Трябват ми отговори.
— И Гуглата ли ти ги осигурява?
Погледът, който Бен хвърли на убиеца, беше почти колеблив.
— Бавно.
— А Гуглата какво получава от тебе?
Магьосникът настръхна.
— Опитвал ли си се някога да извиеш ръката на мъртвец? Не става. — Ядосаният му поглед се измести от Калам към Апсалар. — Слушай. Помниш ли онези игри, които играеха Хедж и Фид? С Драконовата колода? Идиотска работа, но не това е важното. Важното е, че те измисляха правилата в движение, и точно това правя аз сега, разбрано? Богове, дори един гений като мен си има граници.
Фаларийският войник изсумтя и оголи зъби. Магьосникът пристъпи срещу него.
— Стига, Сторми! Ти и твоят проклет каменен меч! — Махна побеснял към руините на Ю’Гатан. — На хубаво ли ти мирише това?
— Още по-хубаво ще ми замирише Върховният маг на адюнктата, насечен на парчета и поднесен в яхния на Качулатия. — Посегна към имасския меч и се ухили още по-широко. — И аз съм точно подходящият да го направи…
— Хайде, успокойте се и двамата — каза Калам. — Добре, Апсалар, всички сме тук, и това е повече от странно, но не толкова странно, колкото може би трябва да е. Все едно. — Обхвана с широк жест себе си, Бързия Бен и Сторми. — Тримата се връщаме при Четиринадесета армия. Или ще се върнем, след като обиколим града и Бързака се увери, че е толкова мъртъв, колкото изглежда…
— О, мъртъв е — каза магьосникът. — Все пак ще обиколим руините. — Посочи с пръст Апсалар. — Колкото до теб, не пътуваш сама, нали? Къде се крият? И какво са те? Домашни любимци?
— Можеш да ги наречеш така.
— Къде се крият? — настоя той.
— Не знам. Някъде наблизо. Те са… боязливи. — И нищо повече не добави, доволна от намръщената физиономия на мага.