Водачът на впряга дръпна рязко поводите и нададе кански крясък. Забиха копита, конете почти клекнаха и огромната каляска спря със скърцане и трясък.
Стражите се откачиха и се изсипаха в кръг, с вдигнати заредени арбалети. Кочияшът дръпна спирачния лост, стегна поводите около дръжката, измъкна шише и го изпразни на седем бързи глътки. Оригна се, запуши шишето, прибра го в джоба си и се смъкна от каляската. Дръпна резето на вратичката и Паран зърна движение зад заслоненото прозорче.
Мъжът, който се измъкна навън, беше грамаден, облечен в коприни, пухкавите му ръце и закръгленото лице бяха плувнали в пот.
— Вие трябва да сте Карполан Демесанд — заговори Паран. — Аз съм Гъноуз Паран. Благодаря, че пристигнахте толкова бързо. Но след като знам репутацията на Търговска гилдия Тригали, разбира се, изобщо не съм изненадан.
— И не би трябвало да сте! — отвърна едрият мъж с широка усмивка, зад която лъснаха позлатени, обсипани с диаманти зъби. Усмивката бавно повехна, щом погледът му се спря на моста. — Олеле. — Махна с ръка на двама от най-близките стражи, и двете — жени от племето парду, и двете — с ужасни белези. — Нистар, Артара, до самия край на мъглите на този мост, моля. Огледайте внимателно краищата — без предпазна стена наистина ни чака опасен път. — Мъничките светли очи отново се приковаха в Паран. — Господарю на Колодата, простете ми, ужасно съм изтощен! О, как уморява горкия Карполан Демесанд тази ужасна земя! След това по най-бързия начин трябва да се върнем на скъпия ни континент Седем града — вижте колко съм отслабнал! Това напрежение! Мъките! Лошата храна! — Щракна с пръсти, един слуга се появи от каляската зад него, успя някак да задържи подноса с бокали и кристална кана в едната си ръка, докато се измъкваше пипнешком с помощта на другата. — Съберете се, приятели мои! Не вие, проклети съдружници. Отваряйте си очите, глупаци! Дебнат разни неща там, а много добре знаете какво става, когато дойдат разни неща! Не, за гостите ми говорех! Гъноуз Паран, Господарят на Колодата, неговият призрачен спътник и джагътската чародейка — при мен, моля, приятели капризни, да вдигнем този мирен тост… преди да се отприщи адът!
— Благодаря за поканата — отвърна Хедж, — но след като съм призрак…
— Ни най-малко — прекъсна го рязко Карполан Демесанд. — Знайте, че опитате ли изумителното ми изделие, съвсем не ще се чувствате прокълнат с невещественост, ни най-малко! И тъй… — той подаде пълния бокал на сапьора, — пийте, приятелю мой! И се насладете на възхитителното усещане за вкус, да не говорим за алкохола!
— Щом казвате — отвърна Хедж и прие подадения му бокал. Отпи глътка и смуглото му лице някак светна. — Богове подземни! Е, да, постигнал си го, търговецо! Мисля, че ще копнея за този впряг цяла вечност!
— Уви, приятелю, ефектът се губи с времето. Иначе щяхме да сме изправени пред непосилно бреме, както можете да си представите! Моля, Джагът, няма да ти убегне прелестта на милиардите аромати в това вино, сигурен съм. — Подаде й бокала, целият засиял.
Тя отпи, след което оголи дългите си бивни в нещо, което според Паран трябваше да е усмивка.
— Бик’трара — ледени цветя. Сигурно сте прекосявал джагътски глетчер някога в миналото, за да наберете толкова редки растения.
— О, да, скъпа! Джагътски глетчери и много повече, уверявам ви! Да обясня. Търговска гилдия Тригали пътува през лабиринтите — право, за каквото не претендира никой друг търговец в този свят. Поради което сме и много скъпи, разбира се. — Намигна на Паран. — Много, както Господарят на Колодата знае добре. Като стана дума, вярвам, че носите необходимото.
Паран кимна.
Карполан му поднесе третия бокал.
— Забелязвам, че сте си взели коня, Господарю на Колодата. С нас ли възнамерявате да яздите?
— Така мисля. Проблем ли е?
— Трудно е да се каже — все още не знаем на какво ще се натъкнем на този ужасен мост. Във всеки случай ще трябва да яздите плътно до нас, освен ако не се осланяте на собствената си защита, в който случай защо изобщо е трябвало да ни наемате?
— Вашата защита ще ми трябва, убеден съм — отвърна Паран. — Точно затова се договорих с гилдията ви в Даруджистан. — Отпи от виното и усети как главата му се замая. — Макар че — довърши, като изгледа накриво златистата течност, — ако изпия още глътка от това, може би ще имам проблем със седенето в седлото.
— Ще трябва да се вържете здраво, Гъноуз Паран. За стремената и за седлото. Повярвайте ми, с такова пътуване човек най-добре се справя пиян — или с дробове, пълни с дима на дъранг. Или и двете. Е, вече трябва да започна приготовленията си — макар никога досега да не съм посещавал този лабиринт, започвам да подозирам, че на този гибелно опасен мост ни чакат горчиви изпитания.