Искарал Пъст задърпа дебелите снопове паяжина, покриващи широките гърди на Маппо Рънт.
— Махни го това! Преди да се е събудил, проклета вещице. Ти и твоята проклета луна — виж, сега ще завали. Това е пустиня — как тъй ще вали? Ти си виновна за всичко. — Вдигна нагоре очи със зла усмивка. — Тя не подозира нищо, нещастна самка. О, не мога да чакам. — Изправи се, заситни към бамбуковия прът, който си беше намерил — бамбук, за бога — и отново започна да пробива малките дупки в основата.
Извити телени кукички, навързани на интервали с мокро черво чак до фино огладения с восък край. Издялана и излъскана дървена макара с поне половин левга косми от косата на Могора, запредени и сплъстени, или нещо подобно, достатъчно яки, за да издържат всичко, включително нещастен женски кит, мятащ се из плитчините. Вярно, щеше да се наложи да почака година-две, докато малките гърчещи се рибоци попорастат. Може би трябваше да добави няколко по-едри — имаше от онези гигантски морски котки, дето ги беше видял в онова наводнено селение, с всичките ония чудовища, дето газеха по брега. Искарал Пъст потрепери от спомена, но като истински любител на риболова знаеше докъде може да стигне страстта в лова на ценен хайвер. Дори до крайната необходимост да избиваш демони и така нататък. Вярно, точно онази разходка си беше страшничка. Но се беше върнал с хубавици.
Като дете беше искал да изучи изкуството на въдичарството, но жените и стареите в племето това не ги интересуваше, не, само бентове и хвърляне и събиране на мрежите. Тяхното си беше жътва, не риболов, но младият Искарал Пъст веднъж беше избягал с един керван и беше видял местата на въдичарите край Ли Хенг — за ден и половина, докато прабаба му не дойде да го прибере и не го завлече обратно при племето, а той квичеше като недоклано прасе… тъй че Искарал Пъст бе открил съвършения израз на творческото хищничество, израз, който — всеки го знае — е идеалното мъжко занимание.
Тъй че много скоро двамата с мулето щяха да си намерят решителното извинение да оставят зад гърба си стария храм и дом. „Отивам за риба, скъпа.“ Ах, как копнееше да изрече тези думи.
— Ти си идиот — каза Могора.
— Умен идиот, жено, а това ще рече по-умен от тебе. — Замълча, изгледа я и заговори: — Сега трябва само да изчакам, докато заспи, че да мога да й срежа цялата коса — няма да забележи, не е като да ни висят наоколо сребърни огледала, нали? Всичко ще го омеся наедно, косата от главата й, космите от ушите й, изпод мишниците, от…
— Мислиш, че не знам какво си намислил, а? — попита Могора и се закиска като дърта хиена. — Ти не си просто идиот. Ти си и глупак също така. И си заблуден, недорасъл и досаден, и жалък, злобен, снизходителен, отстъпчив, милозлив, нагъл, невежа, своенравен, несъстоятелен, противоречив, и си грозен на всичкото отгоре.
— И какво от това?
Тя го зяпна като беззъб паяк.
— Мозъкът ти е като пемза — хвърлиш ли нещо по него, просто потъва! Изчезва. Няма го. Даже да се изпикая на него, пикнята само ще изсъска! И толкова! О, как те мразя, мъжо. Тебе и всичките ти противни навици — богове, да си чопли носа за закуска — гади ми се, като си го помисля — гледка, която съм прокълната да не забравя никога…
— О, я млъкни. В сополите се събира хранителен полен, както всички знаят много добре…
Прекъсна го тежка въздишка и двамата далхонийци се обърнаха и погледнаха Маппо. Могора изтича до него и почна да дърпа паяжините около овързаното му лице.
Искарал Пъст се наведе по-близо и попита:
— Какво е станало с кожата му? Цялата е набръчкана и намачкана — какво си му направила, жено?
— Белезите от паяците — отвърна му тя. — Цената за лечението.
— Всяка нишка е оставила бръчка!
— Е, той поначало не беше красавец.
Маппо изстена и вдигна с усилие ръка. Тя падна и треллът изстена отново.
— Сигурно и мозъкът му вече е паешки — предсказа Искарал. — Ще почне да плюе по храната си — като тебе. И смееш да наричаш чопленето на носа отвратително.
— Никое самоуважаващо се същество не прави това, което ти направи тази сутрин, Искарал Пъст. Няма да видиш паяци да си чоплят носовете, нали? Ха, знаеш, че съм права.
— Не знам. Просто си представих паяк с осем крака на носа и това ми напомни за теб. Трябва ти подстрижка, Могора, и аз съм подходящият човек.
— Само да ме доближиш с други намерения, освен любовни, и ще те заколя.
— Любовни? Каква ужасна мисъл…
— А ако ти кажа, че съм бременна?
— Ще си утрепя мулето.
Тя скочи върху него.
Пищяха, плюеха и дращеха, и се търкаляха в прахта.
Мулето ги гледаше с кротки очи.
Натрошени и разпръснати, плочките, които бяха оформяли мозайката на живота на Маппо Рънт, бяха вече само някакви смътни отблясъци, разсипани сякаш на дъното на дълбок кладенец. Несвързани късчета, които можеше само да наблюдава, осъзнаваше смисъла им съвсем смътно и отдалече, и в протежение като че ли на безкрайно дълго време те се отдръпваха от него, сякаш той бавно, неумолимо изплуваше нагоре, към някаква неведома повърхност.