Призракът махна с ръка на Паран да се приближи и заговори тихо:
— Няма да се получи, както го искахме, капитане. Твърде голямо е разстоянието между тях — докато се добера до най-близката, най-далечната ще трябва да е хвръкнала и ако Хрътките са наблизо, хм… както казах, няма да стане.
— Какво предлагаш?
— Няма да ти хареса, сигурен съм. Но е единственият начин.
— Казвай, сапьор.
— Оставете ме. Вие тръгвайте. Веднага.
— Хедж…
— Не, чуй ме, разумно е. Аз вече съм си мъртъв — мога сам да се измъкна.
— Може би ще можеш да се измъкнеш, Хедж. По-вероятно е онова, което е останало от теб, да бъде разкъсано на парчета, ако не от Дерагот, то от цялата орда тукашни кошмари.
— Капитане, това тяло не ми трябва — то е само за показ, за да има някакво лице, което да гледаш. Повярвай ми, това е единственият начин ти и другите да се измъкнете живи.
— Да опитаме нещо компромисно — каза Паран. — Изчакваме колкото е възможно.
Хедж сви рамене.
— Както искаш. Но не чакайте твърде дълго.
— Тогава тръгвай, Хедж. И… благодаря ти.
— Сделката си е честна, капитане.
Призракът тръгна. Паран се обърна към Карполан Демесанд.
— Колко сте убеден, че ще можете да ни измъкнете бързо оттук?
— Тази част би трябвало да е сравнително лесна — отвърна магьосникът. — Щом бъде намерен път в лабиринт, връзката му с другите става ясна. Успехът на Търговска гилдия Тригали зависи изцяло от нейните проучватели — от картите й, Гъноуз Паран. С всяка мисия тези карти стават все по-пълни.
— Сигурно са ценни документи — отбеляза Паран. — Вярвам, че ги пазите добре защитени.
Карполан Демесанд се усмихна, без да отвърне нищо.
— Пригответе се за път тогава — каза Паран.
Хедж вече се беше скрил от поглед, изгубен някъде в сумрака отвъд най-близките статуи. В падините се бяха утаили мъгли, но небесата с цвят на живак отгоре изглеждаха по-далечни от всякога. При все това, забеляза Паран, светлината намаляваше. Само един ден ли бяха стояли тук? Изглеждаше… невероятно.
До ушите му стигна глух взрив — острилка.
— Това е сигналът — каза Паран и закрачи към коня си. — Най-далечната статуя ще се взриви първа.
Метна се на седлото и подкара коня към каляската, Карполан и Ганат вече се бяха качили в нея. Страничното прозорче се отвори и се чу глас:
— Капитане…
Прекъсна го гръмовен взрив. Паран се обърна и видя издигащия се стълб от пушек и прах.
— Капитане, изглежда, че… за голяма моя изненада…
Нова експлозия, по-близо този път, и втората статуя сякаш просто се стопи в небитието.
— Както съм казвал винаги, изглежда, че възможностите ми за избор са много по-ограничени, отколкото…
От далечината се чу гърлен зверски рев.
Първият Дерагот.
— Гъноуз Паран! Както винаги съм казвал…
Третата статуя се взриви, изригна вълна от пушек, камък и прах. С прерязани предни крака, огромният монумент се наклони напред, назъбени пукнатини прорязаха скалата и задълбаха надолу. След което статуята се пръсна.
Каляската подскочи, после отново се друсна на земята. Някъде вътре издрънча счупено стъкло.
Земята се разтърси от вълните на взрива.
Конете зацвилиха и се задърпаха да се отскубнат, подбелиха очи.
Втори вой проряза въздуха.
Паран примижа през прахта и пушека, мъчеше се да види Хедж. Но не успя да зърне никакво движение в усилващия се мрак. Изведнъж изригна и четвъртата статуя — и по някаква странна случайност се килна на една страна и удари петата.
— Трябва да тръгваме!
Викът беше на Карполан Демесанд.
— Задръж…
— Гъноуз Паран, вече не съм убеден, че…
— Просто задръж…
Трети вой, повторен от вече появилите се Дерагот — а последните два рева бяха… близо.
— Проклятие. — Не можеше да види Хедж. Последната статуя, вече прорязана с пукнатини, рухна, щом мунициите в основата й се взривиха.
— Паран!
— Добре — отваряй проклетия портал!
Конете се понесоха напред, повлякоха каляската надолу по склона. Паран смуши коня си, погледна рисковано през рамо… и видя огромен изгърбен звяр, появил се от облаците прах, блесналите му в насмешка очи се приковаха в него и в бягащия впряг. Масивната широка глава на Дерагот се приведе и чудовището бясно се втурна напред.
— Карполан!
Порталът се разтвори като пукнат мехур — водниста кръв или друга някаква течност плисна от ръбовете му — точно пред тях. Паран чу как засъска и се затръшна зад тях, а след това — от всички страни — безумие.
Изгнили лица, протягащи се оглозгани ръце, отдавна мъртви, умоляващи очи, разядени усти: