— Това решение все пак може да изчака, нали?
— Да. — Той отново изгледа намръщено Ботфайндър. — Опиши ми ги тези пришълци.
— Високи са. Но не колкото тебе. Плътта им е с цвета на смъртта. Очите — студени като лед. Имат железни оръжия и с тях има шамани, чийто дъх е напаст — ужасни облаци отровна пара — всичко, което докоснат, умира в големи болки.
Сеймар Дев се обърна към Карса.
— Мисля, че използват думата „пришълци“ за всичко или всички, които не са от техния свят. Но враговете, за които говорят, идват от кораби. Едва ли са някакви духове. „Дъхът на шаманите“ напомня за магия.
— Ботфайндър — каза Карса, — щом приключа тук, ще ме отведеш при тези „пришълци“.
Мъжът пребледня.
— То е на много, много дни път, Носителю. Мисля да известя, че идваш — клановете на север…
— Не. Ти ще ни придружиш.
— Но… защо?
Карса пристъпи напред, десницата му се изпъна и стисна Ботфайндър за гушата. Придърпа го към себе си.
— Ще гледаш. И като видиш, ще станеш повече, отколкото си сега. Ще се подготвиш — за онова, което предстои, за теб и за жалкото ти племе. — Пусна го и той залитна назад, едва си поемаше дъх. — Моят народ някога вярваше, че може да се скрие — продължи озъбен Карса. — Грешаха. Това научих, а сега ще го научиш и ти. Вярваш, че пришълците са всичко, което може да ви порази? Глупак. Те са само първото.
И воинът се върна при трупа на бедерина, за да си довърши работата.
Ботфайндър го зяпна с лъснали, изпълнени с ужас очи. След това се обърна и засъска нещо на своя език. Шестима притичаха покрай вожда си, извадиха ножове и се приближиха към Карса.
— Теблор — извика предупредително Сеймар.
Ботфайндър вдигна ръце.
— Не! Не искаме да пострадаш, Носителю. Те само ще ти помогнат с рязането, нищо повече. Плячката ти ще е приготвена, за да не губим време…
— Кожите искам да се ощавят — каза Карса.
— Да.
— И бегачи да ни ги донесат, и месото от този лов, опушено.
— Да.
— Значи можем да тръгнем веднага.
Ботфайндър кимна мълчаливо, сякаш не можеше да се довери на собствения си глас в отговор на тази настойчива решителност.
Карса изръмжа, взе ножа си, отиде до близкия вир с блатна вода, наведе се и започна да мие кръвта от острието и ръцете си.
Сеймар Дев се приближи до вожда. Неколцината воини вече сечаха убития бедерин.
— Ботфайндър.
Той й хвърли боязлив поглед.
— Ти си вещица… така те нарича Носителят.
— Да. Къде са жените ви? Децата?
— Отвъд това блато, на северозапад. Земята там се издига, има езера и реки, и там намираме черното зърно и диви плодове между плоските камъни. Свършихме с големия лов в откритите полета и сега те се връщат в многобройните ни лагери със зимнина. Но — махна с ръка към воините си — ние следваме вас. Видяхме как Носителят уби бедерин. Той язди кон-белокост — не сме виждали някой да язди кон-белокост. Той носи меч от камък-самород. Железният пророк е казал на народа ни за такива воини — владетели на камък-самород. Идват.
— Не съм чувала за този Железен пророк — каза намръщено Сеймар Дев.
Ботфайндър махна с ръка на юг.
— Това е замръзналото време. — Притвори очи и тонът му изведнъж се промени. — Във Времето на Голямото избиение, което е замръзналото време на миналото, анибарите обитавали равнините и пътували почти до Източната река, където от земята се издигали големите биваци с каменни стени на угарите, а с угарите анибарите разменяли месо и кожи за железни сечива и оръжия. После Голямото избиение връхлетяло угарите и мнозина от тях побягнали и потърсили убежище при анибарите. Но убийците ги преследвали. Мезла, тъй ги наричали угарите. Последвала ужасна битка и всички, които се били подслонили при анибарите, паднали под ръцете на мезла.
— Уплашени от възмездие заради помощта, която предложили на угарите, анибарите се готвели да побегнат — навътре в Одана, — но вождът на мезла ги разкрил. Със сто черни воини дошъл, но сдържал железните им оръжия. Анибарите не са негов враг, казал им той, а после ги предупредил — други идват, и у тях милост няма да има. Те щели да унищожат анибарите. Този вожд бил Железният пророк, крал Искар Джарак, а анибарите се вслушали в думите му и затова избягали на северозапад и тези земи тук и горите и езерата по-натам станали техен дом. — Замълча, погледна Карса, който вече беше събрал вещите си и бе яхнал джагския си кон, и продължи: — Железният пророк казва, че един ден, във време на най-голяма гибел, владелците на камък-самород ще дойдат да ни защитят. И тъй, когато видяхме кой минава през нашата земя и меча в ръцете му… това време скоро ще е замръзнало време.