— Със сблъсъка с Дежим Небрал — отвърна Котильон — ти далеч надмина очакванията. Признавам, представа си нямах, че притежаваш толкова кураж, Искарал Пъст. Сенкотрон добре е избрал своя маг.
— Да, пълен е с изненади той, нали? — Върховният жрец заситни заднишком към огъня, клекна и кривна глава. — Е, а сега какво иска? Да ме остави да отдъхна? Никога не ме оставя да отдъхна. Да поведа Хрътките по дирята на някой глупак? Не задълго, надявам се. За този глупак. Не, нито едно от тези неща. Тук е, за да ме обърка, но аз съм Върховен жрец на Сянка, в края на краищата, тъй че не, не може да ме объркат. Защо? Защото служа на най-объркващия бог, който съществува, затова. Е, трябва ли да се тревожа? Разбира се, но той така и няма да разбере, нали? Не, трябва само да се усмихна на тоя бог убиец, и да река: „Искаш ли чайче от кактус, Котильон?“
— Благодаря — отвърна Котильон. — С удоволствие.
Маппо остави боздугана на земята и седна край огъня. Искарал вече наливаше чая. Треллът се помъчи да надвие нарастващото в душата му отчаяние. Някъде на север Икариум седеше край пламъци сигурно не по-различни от тези, изтерзан както винаги от онова, което не можеше да си спомни. Не беше сам, да. „Да, друг е заел мястото ми.“ Това сигурно трябваше да е повод за облекчение, но Маппо не можеше да изпита нищо друго освен страх. „Не мога да се доверя на Безименните — това го научих отдавна.“ Да, Икариум сега беше с някой, на който му беше все едно за джага…
— Радвам се, че си добре, Маппо Рънт — каза Котильон.
— Хрътките на Сянка някога се сражаваха на наша страна — промълви Маппо. — На пътя на Ръцете.
Котильон кимна и отпи от чая.
— Да. Двамата с Икариум едва се отървахте тогава.
— Едва? Какво имаш предвид?
Дълго време богът покровител на убийците не отговори. Около тях, извън малкия бивак, огромните Хрътки сякаш се бяха затаили за нощен отдих.
— Не е толкова проклятие — най-сетне проговори Котильон, — колкото… утайка. Смъртта на един Дом на Азат освобождава всевъзможни сили, енергии — не само тези на обитателите на гробниците им. В душата на Икариум е жигосано нещо като зараза или — може би — паразит. Естеството му е хаос, а ефектът му — липса на цялост. Този паразит се опълчва на движението напред, на мисълта, на духа, на самия живот. Маппо, тази зараза трябва да бъде премахната, ако искаш да спасиш Икариум.
Треллът едва успя да си поеме дъх. През всичките тези столетия до джага и от всички думи, казани му от Безименните, от учени и мъдреци по целия свят, никога не беше чувал нещо такова.
— Ти… сигурен ли си?
Котильон кимна замислено.
— Доколкото е възможно. Двамата със Сенкотрон… — Извърна очи замислено, после сви леко рамене и продължи: — Нашият път към възнесението беше през Домовете на Азат. Имаше години — много години, — през които нито аз, нито мъжът, когото знаеха тогава като император Келанвед, не можехме да бъдем открити никъде из Малазанската империя. Защото бяхме започнали друго търсене, много по-дръзка игра. — Пламъците на огъня грейнаха в тъмните му очи. — Почнахме да картираме Азатите. Всеки Дом, по целия този свят. За да овладеем силата им…
— Но това е невъзможно — прекъсна го Маппо. — Провалили сте се, другояче не е и могло да бъде — иначе и двамата щяхте да сте много повече от богове…
— Съвсем вярно, точно така е. — Загледа се мълчаливо в чая в глинената паница в ръцете си. — Осъзнахме някои неща обаче. Неща, спечелени с труден опит и донякъде неумолимо усърдие. Първото беше следното: нашето търсене би отнело много повече от един смъртен живот. Другите неща, които осъзнахме… е, може би ще е най-добре да ги оставя за друга нощ, за друго време. Все едно, след като разбрахме, че този ход би наложил над нас изисквания, на които не можем да издържим — не и като император и старши убиец, — се оказа необходимо да използваме онова, което вече бяхме научили.
— За да станете богове.
— Да. И с това разбрахме, че Азатите са много повече от Домове, създадени за затвори на същности на силата. Те освен това са и портали. И още нещо, със сигурност: те са хранилища на Изгубените стихии.
Маппо се намръщи.
— Не съм чувал за Изгубени стихии?
— Учените обикновено признават само четири, общо взето: вода, огън, земя и въздух; но съществуват и други. И тъкмо от тези други произлиза необятната сила на Домовете на Азат. Маппо, човек е в крайно неизгодна позиция в усилието си да различи модел, когато разполага само с четири отправни точки, при условие, че съществуват неизвестен брой други, само че невидими, непредвидени в схемата.
— Котильон, тези Изгубени стихии… може би са свързани с аспектите на магията? Лабиринтите и Драконовата колода? Или по-скоро древните Крепости?