— Знам. Аз не просто остарявам, Бързак. Чувствам се стар. Гледам всички тези войници зад нас… богове подземни, те са млади. Освен в собствените си очи. Предполагам, че и ние сме били такива, някога. Само че… Оттогава, Бързак, какво сме направили? Адски малко, което да е било важно.
— Признавам ти, че и аз съм се чудил на някои неща — отвърна Бързия Бен. — Онзи Нокът, Перла, например.
— Оня, дето ме намушка в гърба ли? Какво?
— Защо още не си го убил, Калам? В смисъл, не е нещо, което би го оставил току-така, нали? Освен, разбира се, ако не си сигурен, че можеш да го свалиш.
Фидлър се обади зад двамата:
— Перла ли беше оная нощ в град Малаз? Дъх на Гуглата, Калам, тоя кучи син се върти около Четиринадесета от Рараку насам, нищо чудно, че се подсмихва гадно всеки път, щом те види.
— Хич не ми пука за Перла, нито дали да го убивам, между другото — измърмори Калам. — Имаме си по-големи грижи. Какво се върти в ума на адюнктата? Какво планира?
— А кой казва, че планира нещо? — сопна се Фидлър. Носеше едно от децата в ръцете си, момиченце, дълбоко заспало с палец в устата. — Тя тръгна след Леоман, а сега бяга от чумата и се опитва да се свърже с транспортния флот. А след това? Предполагам, че се връщаме в Дженабакъз или на полуостров Корел. Общо взето е все едно, щот’ войниците така живеят.
— Мисля, че грешиш — каза Калам. — Всичко се оплете.
— В смисъл?
— Перла е ключът, сапьор — отвърна убиецът. — Защо още се върти тук? Какъв е смисълът да шпионира адюнктата? Защо трябва да дебне Четиринадесета? Казвам ти, Фид, какво ще направи по-нататък адюнктата зависи от императрица Ласийн. От нея и никой друг.
— Няма да ни похарчи — каза Фидлър. — Не и адюнктата, не и Четиринадесета. Ние сме единствената мобилна армия, заслужаваща името си. Други командири вече няма — е, има, но единственият поздрав, който бих им дал, е с юмрука напред. Кърваво или не, Тавори все пак сложи край на въстанието тук, а това все пак значи нещо.
— Фид — обади се Бързия Бен, — войната е много по-голяма, отколкото можеш да си представиш, и тепърва започва. Не може да се разбере на чия страна е императрицата.
— За какво говориш, в името на Гуглата?
Апсалар отвърна вместо него:
— Война между боговете, сержант. Капитан Паран говореше за такава война, надълго и…
При тези думи Калам и Бързия Бен се извърнаха рязко.
— Гъноуз Паран? — попита убиецът. — Бързака каза, че го оставил в Даруджистан. Какво общо има пък той с всичко това? И кога си говорила с него?
Тя водеше коня си за юздите на три крачки зад Фидлър, в седлото седяха три деца е помътени от жегата погледи. На въпроса на Калам сви рамене и отвърна:
— Той е Господар на Драконовата колода. В това си качество е дошъл тук, на Седемте града. Бяхме на север от Рараку, когато пътищата ни се разделиха. Калам Мекхар, не се съмнявам, че двамата с Бързия Бен сте въвлечени и в друга схема. Най-сериозно бих ви посъветвала да внимавате. Твърде много неизвестни сили са замесени в тази игра и сред тях ще се намерят и Древни богове, както и древни раси. Сигурно вярвате, че разбирате какъв е крайният залог, но ви съветвам да не…
— А ти разбираш ли го? — попита намръщено Бързия Бен.
— Не напълно, но пък аз съм ограничила своите… цели… Стремя се само към постижимото.
— Ей, наистина ми разпали любопитството — каза Фидлър. — Ето те тук, Апсалар, крачиш отново с нас, след като си въобразявах, че ще седиш кротко в някое крайморско селце в Итко Кан и ще кърпиш вмирисаните пуловери на татенцето си. Може и да си зарязала Крокъс, но ми се струва, че не си забравила нищо.
— Просто вървим по един и същи път — отвърна тя. — Засега. Сержант, няма защо да се боиш от мен.
— А ние останалите? — попита Бързия Бен.
Тя не отвърна.
Внезапна тревога обзе Калам. Той се спогледа за миг с Бързака и отново се обърна напред.
— Давайте първо да я догоним тази проклета армия.
— Ще ми се да видя Перла премахнат — каза Бързия Бен.
Дълго никой не проговори. Не беше често явление магьосникът да изрази желанието си толкова… рязко и смразен, Калам осъзна, че работата става лоша. Може би отчайващо лоша. Но не беше толкова лесно. „Като на онзи покрив в Даруджистан — с невидимите врагове отвсякъде, — взираш се и се взираш, а нищо не виждаш.“
„Перла, някогашният Салк Елан. Лабиринт Мокра… и нож, врязващ се като огън в гърба му. Всички си мислят, че Топър е старшият в Нокътя, но се чудя… можеш ли да го свалиш, Калам? Бързака си има своите съмнения — току-що ти предложи помощ. Богове подземни, май наистина остарявам.“
— Така и не отговори на въпроса ми, Бързак.