Малазанската империя бе променила всичко това, разбира се. Макар мнозина възрастни да си оставаха по родните места, все повече и повече мъже и жени се отправяха да опознаят света, и то на много по-млада възраст от нея. По-малко деца се раждаха; потомците със смесена кръв бяха все по-обичайни, а щом воините се върнеха с нови съпрузи или съпруги, нови обичаи се просмукваха в живота на далхонийците. Защото единствено това не се променяше с времето „Винаги се връщаме у дома. Щом скиталчеството ни свърши.“
Липсваха й тучните степи и свежите им ветрове. Натежалите облаци с идващите дъждове, тътенът по земята, щом дивите стада тръгнеха в ежегодните си преселения. И ездата й, винаги на силните полудиви коне на Дал Хон, бледите черти от кръвта на зебра, едва доловими по кожите им, като игра на слънцето по тръстики. Животни, които летят в стремглав галоп, жадни да те захапят, с чиста злоба в кървясалите очи. О, как обичаше тези коне!
Конят на Апсалар беше много по-фина порода, разбира се, дългокрак и изящен, и Масан Гилани не можеше да устои да не се възхити на играта на гъвкавите мускули под себе си и на разумността в тъмните му лъскави очи.
Изведнъж конят изцвили уплашено и вирна глава. Сепната, Масан Гилани посегна към ножа си кетра, който беше пъхнала в една от гънките на седлото.
Сенките около нея придобиха очертания и връхлетяха. Конят се изправи рязко на задните си крака и изцвили; плисна кръв.
Масан Гилани се превъртя назад, излетя от задницата на залитащото животно и се приземи леко, полуприсвита. Замахна надясно с тежкия нож срещу скочилото й четирикрако катраненочерно чудовище. Усети как острието се вряза дълбоко, как посече двата протегнати напред крайника. Последва зверски, изпълнен с агония рев и съществото залитна назад, падна на четири крака и се олюля, щом двата посечени предни се огънаха.
Тя извъртя ножа надолу, скочи срещу привидението и го заби здраво в люспестия, гъвкав като на котка врат. Звярът рухна в краката й:
Чу тежко изтупване вляво — конят падна на една страна, повален от други четири демона, които вече го разкъсваха. Краката му заритаха безпомощно. Ужасно ръмжене придружи свирепото кормене.
Масан Гилани прескочи мъртвия демон и побягна в тъмното.
Друг демон я подгони.
Беше невероятно бърз. Стъпките му затупаха бясно зад гърба й, после спряха.
Тя се хвърли напред и се затъркаля тежко по склона, зърна за миг като в мъгла дългото, изхвърчало над нея тяло на демона. Посече с ножа рязко нагоре и острието се впи в сухожилието на десния заден крак.
Чудовището нададе вой, превъртя се във въздуха, посеченият крак се сгъна назад, докато то падаше тежко на земята.
Масан Гилани замахна и хвърли ножа. Тежкото острие порази чудовището в рамото, преряза мускула, задра по лопатката и се отплесна някъде в нощта.
Далхонийката прескочи скимтящия от болка звяр, трябваше да си намери ножа.
Остри нокти се впиха в лявото й бедро и тя за миг залитна, загубила равновесие. Падна тромаво на каменистия склон, лявото й рамо изтръпна от удара.
Нещо остро се вряза в опакото на лявата й длан, чак до костта — ножът кетра, паднал на склона. Тя стисна дръжката в лепкавите си пръсти и отчаяно запълзя.
Нов скок и демонът почти се добра до нея, но се хлъзна надолу, захрачи и засъска в безсилна злоба, щом ронливият бряг поддаде и порой от камъни и пръст се изсипа надолу.
Масан стигна билото, изправи се и затича в тъмницата. Чу как демонът зад гърба й направи още едно усилие, последвано от нов дъжд сипещи се камъни и чакъл. Успя да различи някакъв овраг напред, тесен и със стръмни брегове. Две крачки към него — и се хвърли на земята, защото оглушителен вой разцепи нощта.
Отвърна му друг вой, отекнал над деретата и овразите, звук като от хиляди души, полетели в Бездната. Леден ужас я смрази, изцеди всичката й сила и цялата й воля. Лежеше на каменистата пръст, забързаният й дъх вдигаше облачета прах пред лицето й, лежеше с широко отворени очи, без да вижда нищо освен камънаците, очертали дъгата на оврага.