Демонът Сивожаб го подмина бавно и се отпусна лениво по корем в уличната прах. Примига лениво с четирите си очи, без нищо да му предложи от мислите си, но безпогрешният състрадателен шепот успокои вътрешния смут на Л’орик.
Върховният маг въздъхна.
— Знам, приятелю. Ако можех да се науча просто да преминавам от място на място, съзнателно да си затварям очите и ума за всички оскърбления срещу естеството, и големи, и малки. Това идва, подозирам, от целия този низ от провали. В Рараку, в Куралд Лиосан, с Фелисин Младша, богове подземни, какъв потискащ списък. И ти, Сивожаб, и теб провалих…
„Скромна връзка — заговори демонът. — Ще ти разкажа нещо, братко. Рано в историята на клана, преди много столетия, се извисил като дъх на газ от дълбините един нов култ. Избран, защото богът, който го олицетворявал, бил най-отчужденият, най-отдалеченият от всички богове в пантеона. Бог, който всъщност бил безразличен към клановете на моя вид. Бог, който не говорел нищо на никой смъртен, който никога не се намесвал в смъртни дела. Мрачен. Водачите на култа се провъзгласили за гласа на този бог. Написали закони, възбрани, предписания, изкупления, богохулства, наказания за отклонения, за ереси. Това било само мълва, всички тези подробности останали в смътна сянка, докато култът не постигнал господство и с него — абсолютна власт.“
„Жестоко налагане, жестоки престъпления, извършени в името на мълчаливия бог. Водачи идвали и си отивали и всеки следващ изкривявал все повече думи, вече изопачени от суетна амбиция и стремеж към единство. Цели езера били отровени. Други били пресушени и тинята засята със сол. Яйца били строшени. Майки били разчленени. И народът ни се гмурнал в рай на страх, законите се прилагали и пролятата кръв довела до неизбежни сълзи. Лъжливо съжаление с леден блясък в средно око. Облекчение не идвало и всяко поколение страдало повече от предишното.“
Л’орик се вгледа в демона.
— И какво станало след това?
„Седем велики воина от седем клана се отправили да потърсят Мълчаливия бог, тръгнали да видят сами дали този бог наистина е благословил всичко, преживяно в негово име.“
— И намерили ли мълчаливия бог?
„Да, и също тъй намерили причината за неговото мълчание. Богът бил мъртъв. Умрял с първата капка кръв, пролята в негово име.“
— Разбирам. И каква е връзката на тази твоя история, колкото и скромна да е?
„Може би тази. Съществуването на много богове придава истинска сложност на смъртния живот. Обратно, налагането само на един бог води до отричане на сложността и окуражава необходимостта светът да бъде направен прост. Не вина на бога, а престъпление, извършено от вярващите в него.“
— Ако един бог не харесва онова, което е направено в негово име, той би трябвало да действа.
„Но ако всяко престъпление, извършено в негово име, го отслабва… много скоро на него не му остава сила и той не може действа, и накрая умира.“
— От странен свят идваш, Сивожаб. А и днес говориш… странно.
„Да.“
— Намирам разказа ти за много смущаващ.
„Да.“
— Трябва да предприемем дълго пътуване, Сивожаб.
„Готов съм, братко.“
— В света, който познавам, много богове се хранят с кръв — каза Л’орик.
„Както и много смъртни.“
Върховният маг кимна.
— Взе ли си довиждане, Сивожаб?
„Да.“
— Тогава да се махаме от това място.
Филиад се появи на входа на ковачницата и Баратол натисна още два пъти лостовете на меховете, разгарящи пещта, смъкна дебелите кожени ръкавици и му махна да влезе.
— Върховният маг си тръгна — каза Филиад. — С оная гигантска жаба. Видях го, една дупка се отвори във въздуха. От нея се изля ослепително жълта светлина и те просто изчезнаха в нея, а после дупката я нямаше!
Баратол зарови из купчината черни железни пръти и взе един, подходящ за задачата, която си бе наумил. Сложи го на наковалнята.
— Остави ли си коня?
— Какво? Не, водеше го за юздите.
— Лошо.
— Сега какво ще правим? — попита Филиад.
— С кое?
— Ами, с всичко, такова…
— Иди си вкъщи, Филиад.
— А? О. Добре. Такова. Е, ще се видим после.
— Несъмнено. — Баратол отново надяна ръкавиците.
Щом Филиад излезе, ковачът вдигна железния прът с клещите, натика метала в пещта и запомпа меховете с крак. Преди четири месеца, с последния си запас откраднати от Ейрън монети, беше купил голям чувал въглища; бяха останали точно колкото за тази му последна задача.