Десетки и десетки млади, но вече пуснали кръв воини копнееха да поемат командването, ала старите обичаи не можеше да бъдат изоставени. Всъщност старите обичаи на Трелл бяха в сърцевината на самата тази война. И тъй, командването се беше паднало на Тринигар, „толкова мъдър, че няма какво повече да каже“.
Сега старецът стоеше пред своите воини, спокойно и мълчаливо оглеждаше врага, представящ по фронта си един вид войска след друг, докато конницата по фланговете — на три хиляди или повече разтега на север и юг — най-сетне не възви и не започна да се спуска към реката. Пет ескадрона на всеки фланг, всеки ескадрон от по сто изключително дисциплинирани тежко въоръжени войници, всички — от благородно потекло, братя, бащи и синове, диви дъщери и свирепи жени; до един привързани към жаждата за кръв, която бе същината на живота за Немил. Това, че в тези ескадрони имаше цели семейства, че всеки от тях бе съставен главно от родове и че се предвождаха от началници, избрани измежду тях с вишегласие, ги правеше най-страховитата конница на запад от Джаг Одан.
Докато Тринигар наблюдаваше врага, Маппо Рънт наблюдаваше него. Старейшината не предприемаше нищо.
Катафрактите прекосиха реката, заеха позиции с фронт навътре и зачакаха. На склона точно отсреща пехотинците тръгнаха в марш. Предните леки отряди прехвърляха реката, следвани от средната и тежка пехота, укрепваха предмостието от тази страна.
Воините на Трелл все още ревяха прегракнало и нещо като страх набираше сила с все по-дългите интервали между всеки поет дъх и паузите между ударите на оръжията по щитовете. Бойната им ярост гаснеше и всичко, което бе успяла да изтласка — всички тленни страхове и съмнения, че разумно същество в този миг би могло да се чувства на гребена на битката, вече се връщаха.
Първите врагове, видели, че не срещат съпротива, се развърнаха, за да улеснят настъплението на главното ядро на войската си. Докато се придвижваха, от прикритието на леса изскочи стадо кози и затича в паника между двете армии.
Столетие след столетие Трелл се бяха сражавали с дива ярост. Битка след битка, в обстоятелства не много по-различни от това, вече щяха да са атакували, да наберат скорост по склона, всеки воин жаден да изпревари другите и с това да си извоюва фаталната обикновено слава, че пръв се е сразил с омразния враг. Множеството щеше да се изсипе като лавина, Трелл щяха изцяло да се възползват от по-едрия си ръст и да разбият първите редици, да разбият фалангата и касапницата да започне.
Понякога тази тактика успяваше. По-често се беше проваляла — първият сблъсък често беше събарял редици и редици вражески войници, неведнъж вражески тела бяха хвърчали из въздуха, а веднъж, преди близо триста години, един такъв щурм беше съборил цялата фаланга на противника по задник. Но Немил се бяха научили и сега частите им настъпваха със снишени пики. Една атака на Трелл щеше да се наниже на тези смъртоносни железни остриета; вражеското каре, обучено на по-голяма мобилност и привикнало да отстъпва толкова лесно, колкото и да настъпва, щеше просто да омекоти сблъсъка. И строят на Трелл щеше да се разкъса — или щяха да загинат на място, набучени на немилските пики.
И тъй, докато Трелл не предприемаха нищо, все така заковани на местата си като помитани от вятъра плашила по хребета, Сайлан’матас отново се появи на бойния си кон, вече отсам реката, вдигнал поглед нагоре, сякаш искаше да прониже заспалия ум на Тринигар, докато яздеше пред бойците си. Явно не беше доволен: за да се сблъска тепърва с Трелл, трябваше да отпрати пехотата си нагоре но склона, а това ги поставяше в неизгодна позиция спрямо контраатаката, която неизбежно щеше да последва. Недоволен, забеляза Маппо, но не и особено притеснен. Фалангите бяха превъзходно обучени; можеха да се раздвояват и да отварят пътеки надолу, в които пиките им щяха да обкръжат Трелл, докато воините са увлечени в стремглавото си нападение. Конницата му по фланговете пък щеше да изгуби ефективността си, ако я оставеше на сегашните й позиции, и ето, че Маппо видя вестоносците, препускащи от свитата на пълководеца покрай речното русло. Катафрактите щяха да продължат нагоре и да излязат на рида, на който чакаха Трелл. Двойната атака щеше да принуди Трелл да обърнат фланговете си. Не че такъв ход щеше да помогне много, след като воините не познаваха тактика, с която да посрещат конна атака.
Щом катафрактите подкараха нагоре, Тринигар подаде сигнал с двете ръце, с изпънати навън длани. Сигналът беше предаден по редиците, надолу по задния склон, след това навън, на север и на юг, до скритите предни маси треллски воини, всяка поставена буквално срещу неподозиращата нищо конница на фланговете. Тези воини сега поеха нагоре към билото — щяха да го достигнат много преди катафрактите и тежко бронираните им бойни коне, но нямаше да спрат, а щяха да затичат надолу по склона, срещу конниците. Трелл не можеха да спрат конна атака, но можеха да връхлитат срещу конница, стига инерцията да е на тяхна страна — както щеше да стане в този ден.