Малка подробност в общата схема, но в този ден, в този миг точно това камъче обърна колата. Последваха писъци, паника, всякаква дисциплина се изпари. Твърдите студени щипци на скорпионите — по врата, под нагръдника и ръкавиците, по ръката, затъкната зад ремъка на щита… а след това непоносимата болка, плъзгаща се като огън — и това беше краят. Фалангата се взриви пред очите на Маппо, враговете се разбягаха с писъци, падаха и се гърчеха, хвърляха оръжията и щитовете си, смъкваха бронята си и мятаха шлемовете настрани.
Стрели и копия заразкъсваха обезумялото гъмжило, а успелите да побегнат се натъкнаха на чакащите ги боздугани, брадви и мечове. Маппо, рамо до рамо с приятелите си воини, изцеден от всякаква ярост, убиваше хладнокръвно.
Великият пълководец Сайлан’матас загина сред тази гмеж, стъпкан от собствените си войници. Никой не можа да обясни защо беше слязъл от коня, за да срещне щурма на Трелл; намериха коня му невредим, върнал се сам в лагера на обоза, с грижливо увити на рога на седлото юзди и преметнати върху седлото стремена.
Катафрактите, страховитите воини с чистата знатна кръв, бяха избити до крак, както и пехотата, дошла твърде късно, за да може да направи нещо, освен да издъхне сред падащите ритащи коне и рева на смъртно ранени благородници.
Немилите бяха видели хиляда воини на Трелл и бяха помислили, че са само те на бойното поле. Шпионите им ги бяха подвели на два пъти, първо сред планинските племена, когато преднамерено беше пуснат да се разнесе с шепота на ветровете слухът за разтрогнатия съюз, след това — в дните и нощите преди битката при Байен Екар, когато Тринигар бе изпратил напред клановете си, всеки с отделна задача и всичко съобразно мястото на предстоящата битка, защото Трелл познаваха тази земя, можеха безпогрешно да се придвижат в безлунните нощи, да се скрият и да останат буквално невидими сред овразите денем.
Тринигар, старейшината, повел тогава първата си битка, щеше да се сражава още шест пъти и всеки път — да отблъсква нашествениците Немил, докато не бе подписан мирът. И старецът, който тъй рядко говореше, след няколко години щеше да умре пиян в някаква задна уличка, след като се бе предал и последният клан, стиснат в жестоката прегръдка на глада, дошъл след методичното избиване на стадата бедерини от Немил и техните съгледвачи полутрелл.
През онези последни години, разправяли бяха на Маппо, Тринигар, чийто език се развързал от пиенето, говорел често, пълнел въздуха с безсмислени думи и откъслечни спомени. Безброй думи, и нито една мъдра, да запълни някогашното премъдро мълчание.
На три крачки зад Маппо Рънт Искарал Пъст, Върховният жрец и всепризнат Маг на дома Сянка, водеше злобното си муле и не млъкваше. Думите му изпълваха въздуха като подети от вятъра сухи листа, също толкова смислени и важни, накъсани от хлипа на мокасините и мулешките копита, шляпащи в тинята, от ръката, изпердашила някое хапещо насекомо, и от подсмърчането на вечно капещия нос на Пъст.
За Маппо беше ясно, че това, което слуша, са мислите на Искарал Пъст, несвързаният и безпосочен вътрешен монолог на един луд, произнасян напосоки и без причина. И всякакъв намек за разум беше само химера, диря толкова лъжлива, колкото и тази, по която вървяха — тази уж пряка пътека, която вече заплашваше да ги погълне, да ги засмуче в бездушния торф, безразлична и безчувствена за слепите им очи.
Беше повярвал, че Искарал Пъст е решил да се сбогува, да се върне с Могора — стига тя наистина да се беше върнала и да не се спотайваше наблизо сред зловонните дървета и пелените от мъх — в скритото им убежище сред скалите. Но нещо необяснимо бе променило намеренията на Искарал Пъст и тъкмо тази подробност повече от всичко тревожеше ума на Маппо.
Искал беше в тази гонитба да е сам. Беше отговорен за Икариум, каквото и да твърдяха Безименните. Никаква справедливост нямаше в решението им — жреците го бяха предавали неведнъж. Бяха си спечелили вечната омраза на Маппо и може би някой ден той щеше да излее гнева си върху тях.
Жестоко използван и душевно оскърбен, Маппо беше намерил в тях средоточие за омразата си. Беше закрилник на Икариум. Негов приятел. И също така ясно беше, че новият спътник на джага с трескавата припряност на беглец, човек, знаещ много добре, че го гонят, съзнава, че е станал съзаклятник в едно огромно предателство. Така че Маппо нямаше да прояви милост.