— Проклетият дим — добави на малазански. — Гърлото ти толкова изтръпва, че не можеш да разбереш кога преглъщаш. Щом затворя очи, сънищата на д’баянг ме налитат като Червените ветрове.
Той се изправи, без да откъсва поглед от нея.
— Напуснах Шал-Морзин… набързо. Със Сините Морант. Парите за пътя свършиха в град Зифт, на брега на Дженабарис. Оттам стигнах до Натилог. Коремът ми беше толкова празен, че не можех да мисля ясно, и подписах.
— Къде се канеше да идеш?
Тя се намръщи.
— Докъдето ми стигнат парите, глупако. Да се скараш с Тримата не е рецепта за дълголетие. Благословена да е целувката на Опонн, че не тръгнаха да ме гонят.
— Тримата? Кои са те?
— Владетелите на Шал-Морзин… през последните хиляда години. Ти май поне знаеш името на земята ни, за разлика от повечето.
— Нищо не знам освен името. Има го на някои малазански карти.
Тя се изсмя хрипливо.
— Малазанци. Достатъчно разумни, че първото им гостуване да си остане последното.
— Не знаех, че изобщо са гостували — каза Паран.
— Императорът. И Танцьора. Имперският флагмански кораб. Богове, само той беше достатъчен, за да стресне Тримата. Обикновено унищожават външните, без да се замислят — не търгуваме с никого, дори с Немил. Тримата презират външните. Ако бяха склонни, вече щяхме да сме завладели целия континент, включително Седемте града.
— Не ламтят за разширяване значи. Нищо чудно, че никой не е чувал за тях.
— Дай ми още вода.
Той пак вдигна меха.
Щом спря да кашля, тя го погледна в очите.
— Така и не ми каза — кой си всъщност?
— Капитан Гъноуз Паран.
— Той е мъртъв.
— Очевидно още не е.
— Добре. Тогава защо е тази лъжа?
— Дужек ме разжалва. Официално съм без ранг.
— Тогава какво правиш тук, в името на Гуглата?
Той се усмихна.
— Дълга история. В момента трябва да направя само едно нещо — да си върна един дълг. Това поне му го дължа на Дужек. А и не е добре богиня да се вихри в света на смъртните, особено такава, която се наслаждава на нещастието.
— Те всичките му се наслаждават.
— Е, да.
Жената оголи два реда бели зъби, зацапани от болестта.
— Капитане, мислиш ли, че ако знаехме, че Полиел е в храма, щяхме изобщо да влезем? Ти обаче нямаш такова извинение. Което ме навежда на мисълта, че си си изгубил ума.
— Капитан Суиткрийк определено е съгласна с вас, Юмрук — отвърна Паран и остави меха на пода. — Е, трябва да тръгвам. Ще съм ви благодарен, Юмрук Рит Бюд, ако се обръщате към мен с „капитан Кайндли“. — Тръгна към изхода.
— Гъноуз Паран.
Нещо в тона й го накара да се спре тъкмо когато посягаше да дръпне платнището.
— Изгорете трупа ми. Най-добре ще е да напълните дробовете ми с масло, та гърдите ми да се пръснат и изтерзаната ми душа да може да излети. Така го правим в Шал-Морзин.
Той се поколеба, после кимна.
Ното Бойл беше там, където го беше оставил. Огледа накървавения връх на рибешкия гръбнак, преди отново да го напъха в устата си, и каза:
— Капитан Кайндли. Съгледвач Хърлочъл беше тук преди малко, търсеше ви. От него разбрах, че възнамерявате да направите нещо… безразсъдно.
— Лечител, когато алтернативата е просто да чакаме да умрат, ще поема риска да направя нещо безразсъдно.
— Разбирам. Как тогава смятате да извършите този свой щурм? След като се каните да се опълчите на самата Сива богиня. Съмнявам се, че дори вашата репутация ще е достатъчна, за да принуди войниците да атакуват Великия храм на Полиел. Всъщност се съмнявам, че ще ги убедите дори да влязат в Г’данисбан.
— Никакви войници няма да взимам, лечител.
Мършавият старец кимна замислено.
— Аха, армия от един значи? Вярно… — добави и изгледа скептично Паран, — слушал съм разкази за необичайната ви… свирепост. Вярно ли е, че сте хвърлили един Фалад от балкона на дворцовата му кула? Въпреки че е бил съюзник на Империята в това време. Какво му беше престъплението, впрочем? О, да, несъвместимост на цветовете в облеклото му на първия ден на Императорския празник. Какви впрочем бяха тези цветове, които е имал нахалството да облече?
Паран го изгледа мълчаливо за миг и се усмихна.
— Синьо и зелено.
— Но тези цветове не са несъвместими, капитане.
— Никога не съм претендирал за добра естетическа преценка, лечител. Та за какво говорехме? А, да, моята армия от един войник. Наистина. Смятам да поведа само един. Двамата заедно ще атакуваме Сивата богиня с цел да я прогоним от този свят.
— Изборът ви е разумен — рече Ното Бойл. — Хърлочъл прояви впечатляващо спокойствие преди малко, предвид това, което го чака.
— И би трябвало — отвърна Паран. — Защото не той идва с мен. Вие идвате.