Телораст и Кърдъл, които се бяха крили в една цепнатина недалече от скалата, изпълзяха навън.
— Тя се пренесе в своя свят — каза Кърдъл, но шепнешком все пак и леко поклати костената си глава; опашката й помръдна притеснено. Апсалар танцуваше, толкова потопена в сенки, че едва видима. Едва-едва в този свят.
— Да не си й излязла на пътя на тая, Кърдъл — изсъска Телораст. — Никога!
— Не съм си го и помисляла. За разлика от теб.
— И аз не съм. Освен това съдбата е надвиснала над нас — какво ще правим?
— Не знам.
— Викам да направим беля, Кърдъл.
Две малки челюсти тракнаха.
— Това ми харесва.
Бързия Бен изведнъж се надигна.
— Нямам избор.
Калам изръмжа:
— Мразя, когато кажеш това, Бързак.
Магьосникът извади друга кукла, с провиснали от нея дълги нишки. Постави я на един лакът встрани от останалите, обърна се и кимна на Калам.
Намръщен, убиецът извади единия си нож и го заби в пясъка.
— Не отатаралският, идиот.
— Извинявай. — Калам прибра оръжието и го прибра в канията, след това извади другия нож. Втора забивка в пясъка.
Бързия Бен клекна, събра внимателно нишките и ги опъна към дръжката на дългия нож; върза ги така, че оръжието да се свърже с куклата.
— Видиш ли да се изпънат…
— Хващам ножа и те издърпвам обратно. Знам, Бързак, не ни е за първи път, нали?
— Да. Извинявай.
Магьосникът отново седна кръстато на пясъка и се отпусна.
— Чакай малко — изръмжа Фидлър. — Какво става тука? Не си намислил нещо глупаво, нали? Проклет да си, Бързак!
— Млъкни — рече магьосникът и притвори очи. — Двамата със Сенкотрон сме стари приятели — добави тихо и се усмихна.
Калам прикова погледа си в куклата, вече единствената връзка между Бързия Бен и душата му.
— Той замина, Фид. Не казвай нищо, трябва да се съсредоточа. Тези конци могат да се опънат по всяко време, бавно, толкова бавно, че да не ги видиш, но изведнъж…
— Трябваше да изчака — рече Фидлър. — Не бях свършил с това, което се канех да кажа, а той просто ей така — тръгва. Лошо предчувствие имам, Кал. Кажи ми, че Бързака и Сенкотрон наистина са стари приятели. Калам? Кажи ми, че Бързака не беше саркастичен.
Убиецът хвърли бегъл поглед към сапьора, облиза устни и отново се взря в нишките. Бяха ли се раздвижили? Не. Поне не много.
— Не беше саркастичен, Фид.
— Добре.
— По-скоро сардоничен, мисля.
— Лошо. Чуй, не можем ли да го издърпаме веднага? Мисля, че трябва да…
— Млъкни, проклет да си! Трябва да наблюдавам. Трябва да се съсредоточа.
„Фид има лошо предчувствие. Мамка му!“
Паран и Ното Бойл спряха в сянката на градската стена. Капитанът слезе от коня и с камата си изчегърта широка извита линия, започваща отляво, при основата на стената, после нагоре, на дъга — отмести се две крачки встрани — и отново надолу. Линията свърши пак при основата, вдясно. Паран изсече в центъра знак, после отстъпи назад и прибра ножа в канията.
Качи се отново на коня, хвана юздите и рече:
— Следвай ме.
И подкара напред. Конят му замята глава и зарита във въздуха с предните си крака, преди да скочи в и през стената.
След миг се озоваха на осеяна със смет улица. Празни безжизнени сгради, избити прозорци. Място на разруха, място, където цивилизацията беше рухнала, разкрила най-сетне ужасяващо слабите си основи. Тук-там се виждаха оглозгани бели кости. Преял плъх се поклащаше бавно покрай уличната канавка.
След дълга пауза се появи и лечителят, водеше коня си за юздите.
— Моят кон не е толкова глупав като вашия, капитане. Уви.
— Просто не е толкова опитен — отвърна Паран. — Яхвай го. Засега може да сме сами, но няма да трае дълго.
— Богове подземни — изсъска Ното Бойл. — Какво е станало тук?
— Не си ли бил с първата група?
Подкараха бавно по централната улица към центъра на Г’данисбан.
— Набегът на Дужек? Не, разбира се. Страшно съжалявам, че Върховният юмрук не си е още командващ.
„И аз.“
— Великият храм е близо до централния площад… а храмът на Солиел къде е?
— Солиел? Капитан Кайндли, не мога да вляза там — никога вече.
— Как стана така, че те лишиха от жречество, Бойл?
— Ното Бойл, сър. Получи се неразбирателство… от политически характер. Може би нечестивото, порочно, кръвосмесително, похотливо тресавище на жреческия живот устройва добре повечето му привърженици. За жалост аз твърде късно разбрах, че не мога да се приспособя към такова съществувание. Трябва да разберете, същинската служба на култа съвсем не беше между ежедневните приоритети. Направих грешката да се опълча на този неестествен и нечестив обрат.