— Обстоятелствата се променят.
— Това го знам!
Магьосникът усещаше лепкавата пот, стичаща се под дрехите му. Нещо тук беше… какво?
„Много сбъркано.“
— Знаеш ли защо съм тук? — попита Бързия Бен.
— Тя не е заслужила милост, магьоснико. Дори от теб.
— Аз съм й брат.
— Има ритуали, които прекъсват такива връзки, и сестра ти ги е извършила всичките!
— Всичките? Не, опитала е всички. Има нишки, които такива ритуали не могат да разкъсат. Убедих се в това. Иначе нямаше да съм тук.
Сенкотрон изсумтя.
— Нишки. Като тези ли, които ти самият с такова огромно удоволствие заплиташ, Адефон Делат? Разбира се. Това е най-големият ти талант, заплитането на невъзможни кълбета. — Закачулената глава сякаш се залюля наляво-надясно и Сенкотрон зареди монотонно: — Мрежи и клопки, капани, въдици, куки и стръв, мрежи и клопки… — Млъкна и се наведе напред. — Кажи ми, защо сестра ти трябва да бъде пощадена? И как — наистина как — си представяш, че ще имам власт да я спася? Не е моя, нали? Не е тук, в Замъка на Сянка, нали? — Кривна глава. — Проклятие. Та тя в този миг вдишва сетните си няколко дъха… като смъртната любовница на Сивата богиня… кажи, моля те, какво очакваш аз да направя?
Бързия Бен зяпна. Сивата богиня? Полиел? „О, Торахавал…“
— Чакай. Ботъл го потвърди! Ти си замесен. Точно сега, където и да си, това има нещо общо с теб!
Сенкотрон се разтресе в пристъп на кикот — толкова силен, че призрачните му крака за миг сякаш неудържимо се сгърчиха.
— Длъжник си ми, Адефон Делат! Признай това и ще те пратя при нея! Тутакси! Приеми дълга!
„Проклятие. Първо Калам, сега и аз. Голяма гад си, Сенкотрон…“
— Добре! Дължа ти! Признавам си дълга!
Богът на Сянка махна лениво с ръка.
И Бързия Бен изчезна.
Останал отново сам, Сенкотрон се отпусна в трона си и прошепна:
— Толкова угрижен. И така… безгрижен, несъзиращ… несъзнаващ тази огромна, отекваща, почти празна зала. Бедният. Горкичкият. Ах, но какво виждам в ръката си? — И се взря в косата с късата дръжка, която бе стиснал. Присви очи и се огледа в сумрака. — О, я ги виж тия! Нишки! По-гъсти от паяжини! Плъзнали навсякъде… тъй показателни за нехайно… домакинство. Не, няма да ги бъде, изобщо. — Замаха с острието на косата през магическите пипала, а те се загърчиха и се стопиха в нищото. — Да, така — усмихна се той. — Вече е по-чисто.
Събуди се полузадушен от стисналите го за гърлото метални ръкавици и се замята. Вдигнаха го на колене. Лицето на Калам се беше забило в неговото — и в това лице Ботъл видя неприкрит ужас.
— Нишките! — изръмжа убиецът.
Ботъл избута ръцете му, огледа пясъчния кръг и изсумтя:
— Срязани са според мен.
— Иди го намери, Ботъл! — изсъска Фидлър. — Намери го — и го върни тук!
Младият войник ги зяпна.
— Какво?! И как да го направя? Първо, той изобщо не трябваше да ходи там! — Обърна се бавно и зяпна замръзналото лице на магьосника. — Отишъл е! Право в леговището на Сенкотрон — какво си въобразява той?
— Ботъл!
— О — добави войникът, понеже нещо друго привлече погледа му. — Я вижте… тя пък какви ги крои, интересно?
Калам избута Ботъл настрана, клекна и се втренчи ядосано в куклите. После рязко се изправи.
— Апсалар? Къде е тя?
— О, не пак — простена Фидлър.
Убиецът вече стискаше двата си дълги ножа.
— Гуглата да я вземе дано… къде е тази кучка?
Ботъл само сви рамене с насмешка, щом двамата се отправиха в противоположни посоки. „Идиоти. Но това им се пада, нали? Като нищо на никого не казват! За нищо!“ Отново погледна куклите. „Проклятие… това вече ще е интересно…“
— Глупакът е отишъл и се е самоубил — каза капитан Суиткрийк. — И взе със себе си най-добрия ни лечител — направо през проклетата порта на Гуглата!
Хърлочъл стоеше, скръстил ръце.
— Не мисля…
— Чуйте ме — отсече Суиткрийк, а ефрейторът Футгар до нея кимна важно, преди капитанът да продължи: — Сега аз съм командващият и няма нито едно скапано нещо в целия скапан свят, което може да промени това…
Така и не довърши изречението си, щом от северната страна на лагера прокънтя писък, а след това въздухът се разцепи от оглушителен вой — толкова отблизо и толкова силен, че Хърлочъл имаше чувството, че черепът му ще се пръсне. Залегна моментално, превъртя се и видя как един войник изхвърча във въздуха над покривите на палатките, а мечът изфуча от ръката му; заплющяха скъсани въжета, земята се разтресе и…