Полиел бе дошла като дар… а ето, че кучият син я беше убил, убиваше я в същия този миг — и му отнемаше всичко. Отново.
Конски копита изчаткаха по мраморния под и той се присви още повече, щом ездачът мина през входа и, подкара в галоп по широкия коридор.
Дъвкания зяпна след тях с омраза.
„Изгубено. Всичко е изгубено.“
Надникна в амвона…
Бързия Бен се приземи като котка; след това, под водопад от зловонна отрова и болка, леещ се от прикованата богиня на по-малко от три крачки вдясно от него, се просна по корем, с ръце над главата. „О, много смешно, Сенкотрон.“ Завъртя глава и видя Торахавал — лежеше неподвижно на ръка разстояние вляво.
„Горкото момиче… не биваше да я мъча толкова. Но пък… покажете ми едно милостиво дете и искрено ще се посветя на вяра в чудеса и всичко, което имам, ще вложа в нея. Това, което я уби, е нейната свръхчувствителност. Но пък… какво е животът без няколко хиляди съжаления?“
В това помещение имаше отатарал. Трябваше да я вземе и да я извлече навън. Нямаше да е толкова трудно след това, само да се измъкнеше от тази лудница. Оказа се — за негово изумление, — че Сенкотрон все пак играе честно.
И точно в този миг чу воя на Хрътките, отекна откъм коридора.
Паран изхвърча от входа и мигновено свърна наляво: едва отбягна Шан — огромният черен звяр нахълта във Великия храм. Последва го Руд, след нея беше Баран — в грамадната му зейнала паст се гърчеше влечуго-пантера, мъчеше се да го забави, като дращеше с нокти по каменните плочи, ала без полза. Веднага след тях — Блайнд и Джиър.
Щом и Джиър нахлу в храма, Хрътките нададоха вой — звук, изпълнен с яростно ликуване, като от дълго чакано възмездие.
Паран зяпна за миг след тях, после видя лежащия Ното Бойл и безименното момиче над него.
— В името на Гуглата, няма време за това! Вдигай го на крака! Солиел, сега отиваме в твоя храм. Бойл, къде в името на Бездната е конят ти?
Момичето бавно се изправи, хвърли поглед към улицата и каза:
— Смъртта на сестра ми наближава.
Капитанът проследи погледа й. И видя първия Дерагот.
„О, аз започнах всичко това, нали?“
Зад тях храмът се разтърси в ужасен, кършещ стените грохот.
— Да се махаме оттук!
Бързия Бен сграбчи сестра си за качулката на халата и я задърпа към дъното на помещението, макар да разбираше, че е безсмислено. Хрътките бяха дошли за него, а се намираше в стая, нагнетена с отатарал.
Сенкотрон никога не играеше честно и магьосникът трябваше да признае, че този път е надигран. „И този път май ще е последният ми…“
Чу нокти, стържещи по коридора още по-близо, и вдигна очи…
Дъвкания зяпна връхлитащия звяр. Демон. Същество на красота, на невинна чистота. А за него нищо друго вече нямаше, нищо не бе останало. „Да, нека красотата ме убие.“
Изпречи се на пътя на съществото…
И то го блъсна встрани толкова силно, че главата му изпращя в стената. Той се олюля и падна на гръб… тъмнина, трупащи се, вихрещи се сенки…
И щом демонът надвисна над него, той видя друга фигура — гъвкава, облечена от глава до пети в черно, видя посичащите остриета на ножове, врязващи се дълбоко в дясното рамо на звяра.
Демонът зави от болка и гняв, залитна и се извъртя към нападателката.
Но нея вече я нямаше там, озовала се беше някак от другата му страна, всичките й движения бяха странно замъглени… Ножовете блеснаха отново. Демонът уплашено се дръпна, опря гръб в стената, очите му пламтяха като жарава.
От коридора идеха още демони, но забавяха бесния си бяг, дращеха с нокти по пода.
А жената изведнъж се озова между тях. Блясъкът на остриетата, вече червени, сякаш затанцува из въздуха, жената се въртеше в плавен кръг, ръцете й се виеха като змии, със сила и изящество; той я видя как замахна с крак и изрита един от зверовете в главата — голяма като на кон, само че по-широка — и главата се завъртя от удара, последваха я раменете, торсът, завъртяха се в странна елегантност и демонът излетя във въздуха, преобърна се с главата надолу и се блъсна в страничната стена.
Пръснаха се тухли, стената се огъна, рухна в някаква стая отзад, а тялото на демона я последва сред облак прах.
Объркано, дивашко гъмжило в коридора… и изведнъж жената се озова до Дъвкания. От ножовете и капеше кръв.
Беше чернокоса.
Стържене на нокти по мраморните плочи… той погледна натам и видя два малки скелета. Устите им бяха отворени и съсък излизаше от празните гърла. Опашките — голи прешлени — се мятаха насам-натам. Едното същество се хвърли напред, скок във въздуха, сниши глава и…
Струпалите се демони се дръпнаха ужасено.