Мълчанието на Еджуокър бе достатъчно ясен отговор. Котильон се усмихна.
— Знаеш ли, мисля да не правя опити за общуване с тези дракони.
— Но ще го направиш, рано или късно — отвърна Еджуокър. — А когато го направиш, аз ще съм тук. Тъй че каква ти е ползата да мълчиш сега?
— Може би просто за да те подразня.
— Съществувам от толкова векове, колкото не можеш…
— Значи са те дразнили и преди, да, знам. И пак ще те дразнят, несъмнено.
— Направи усилието си, Котильон. Скоро, ако не сега. Ако искаш да преживееш онова, което предстои.
— Добре. Стига да ми кажеш имената на тези дракони.
— Щом държиш…
— И защо са били затворени тук, и от кого.
— Това не мога.
Изгледаха се продължително, после Еджуокър кривна глава.
— Май сме в импас, Котильон. Какво е решението ти?
— Добре. Ще се примиря с това, което мога да получа.
Еджуокър се обърна към трите дракона.
— Тези са от чистата кръв. Елейнт. Ампелас, Калсе и Елот. Престъплението им беше… амбиция. Доста обичайно престъпление. — Съществото се обърна отново към Котильон. — Ендемично, може би.
В отговор на тази двусмислена преценка Котильон само сви рамене. Пристъпи и се приближи към трите оковани звяра.
— Ще приема, че можете да ме чувате — заговори им тихо. — Предстои война. Само след няколко години. И подозирам, че тя ще въвлече във въртопа си всички асценденти от всички селения. Трябва да знам, ако бъдете освободени, на чия страна ще се сражавате.
Последва няколко мига тишина, след което нечий глас изхриптя в ума на Котильон.
„Дошъл си тук да търсиш съюзници, Узурпаторе.“
Прекъсна го втори глас — този път определено женски:
„Обвързани от благодарност затова, че си ни освободил. Ако се пазарях от твоята позиция, щях да съм глупава да се надявам на вяра, на доверие.“
— Съгласен съм, че това е проблем — каза Котильон. — Вероятно ще ми предложите да ви освободя, преди да сме се споразумели.
„Така е честно“ — рече първият глас.
— Нямам интерес да е честно, уви.
„Страх те е, че ще те изядем?“
— В интерес на краткостта. А доколкото разбирам, вашият вид обожава краткостта.
Тогава заговори третият дракон, с тежък, дълбок глас:
„Освобождаването ни първо наистина би ни спестило усилието да преговаряме след това. Освен това сме гладни.“
— Какво ви доведе в това селение? — попита Котильон.
Отговор не последва. Той въздъхна.
— По-склонен ще съм да ви освободя — стига да мога, — ако имам основание да вярвам, че пленът ви е бил несправедлив.
Женският дракон попита:
„И ти допускаш, че ще вземеш това решение?“
— Това едва ли е най-подходящият момент за заяждане — отвърна той раздразнено. — Последният, който е направил тази преценка, явно не е отсъдил във ваша полза и е могъл да направи нещо по въпроса. Щях да помисля, че всички тези векове в окови са ви накарали и тримата да преоцените мотивите си. Но явно единственото, за което съжалявате, е, че не сте се оказали равни на последната сила, дръзнала да ви съди.
„Да, беше повод за съжаление — отвърна тя. — Но не беше само той.“
— Добре. Хайде да чуем нещо и за другите.
„Това, че Тайст Андий, които завзеха това селение, бяха толкова усърдни в своето унищожение и толкова непреклонни в настойчивостта си тронът да остане неоспорен“ — каза третият дракон.
Котильон си пое дъх, бавно и дълбоко. Озърна се през рамо към Еджуокър, но привидението мълчеше.
— И кое толкова подсили усърдието им? — попита той драконите.
„Отмъщението, разбира се. И Аномандарис.“
— Аха, май вече мога да приема, че знам кой ви е пленил.
„Той едва не ни уби — каза женският дракон. — Престараване от негова страна. В края на краищата по-добре Елейнт на Трона на Сянка, отколкото нов Тайст Едур, или още по-лошо — узурпатор.“
— А защо Елейнт нямаше да са узурпатори?
„Педантичността ти не ни впечатлява.“
— Всичко това преди разкъсването на селението ли беше, или след това?
„Такива разграничения са безсмислени. Разкъсването продължава и до ден-днешен, а колкото до силите, сговорили се да предизвикат гибелното събитие, те бяха много и различни. Като глутница енкар’ал, обкръжили ранена дриптара. Онова, което е уязвимо, привлича… гладните.“
— И тъй, бъдете ли освободени, вие отново ще се стремите към трона на Сянка. Само че този път някой е заел трона.
„Истинността на това твърдение е предмет на спор“ — каза женският дракон.
„Въпрос на семантика — добави първият дракон. — Сенките хвърлят сенки.“
— Вярвате, че Амманас не седи на истинския трон?
„Истинският трон дори не е в този фрагмент на Емурлан.“
Котильон скръсти ръце и се усмихна.