Екипаж — цял екипаж! — бок’арала. Невъзможно. И със сигурност — нелепо. И все пак тези същества ги чакаха на явно откраднатия съд, хвърлили котва край брега, когато Маппо, Искарал, мулето му и жената, която се бе нарекла Спайт, се измъкнаха от последните храсталаци и излязоха при разломените крайбрежни скали.
И не бяха просто някаква случайна сбирщина маймуноподобни животинки с щръкнали уши, а — както възвести гневният вик на самия Искарал — собствената менажерия на Върховния жрец, доскорошните обитатели на скалната му твърдина на много левги на юг, на брега на далечното море Рараку. Как бяха стигнали тук с тази каравела си оставаше загадка, която едва ли щеше скоро да се разреши.
Средната палуба беше отрупана с плодове и стриди и бок’арала се засуетиха нервно да ги поднасят като жертвени дарове, след като тримата пътници вързаха малката лодка, докарана на брега от посрещачите, половин дузина бок’арала, и се качиха — за да разберат, за ново удивление на Маппо, че мулето на Искарал Пъст някак ги е изпреварило.
Оттогава бъркотията беше пълна.
Ако бок’арала изповядваха някаква вяра в бог, то техният бог току-що бе пристигнал в лицето на побъркания Искарал Пъст, а нескончаемото врещене, писукане и подскачане явно го правеше още по-луд.
Спайт беше погледала всичко това с насмешка, без да обръща внимание на въпросите на Маппо: „Как се е озовало това тук? Къде ще ни водят сега? Наистина ли вървим след Икариум?“ Никакъв отговор.
А сега, докато брегът бавно се отдалечаваше, поклащаше се и пълзеше назад вдясно от тях, високата жена стоеше и се взираше с присвити очи на юг.
— Какво става? — попита Маппо. Не очакваше отговор.
Тя го изненада.
— Убийство. Безбожни твари отново са тръгнали по пясъците на Седемте града. Мисля, че разбирам естеството на този съюз. Разбира се, нещата тук са много сложни, а ти си само един Трелл, прост пастир.
— Който нищо не разбира от сложности, да. Все пак обясни. Какъв съюз? Кои са безбожните?
— Това едва ли е важно и едва ли има голяма полза от обяснения. Всичко се свежда до природата на боговете, Маппо Рънт. И на вярата.
— Слушам те.
— Ако настояваш за разграничаване между даровете от един бог и смъртния, ежедневния свят, в който съществува вярващият, то това отваря врата към истинската безбожност. Или към религията на неверието, ако предпочиташ. — Погледна го през рамо. — А, вече виждам, че се мръщиш объркано.
— Мръщя се на последствията от това разграничаване, Спайт.
— Наистина? Е, изненадана съм. Приятно при това. Много добре. В такъв случай трябва да разбереш следното. Да говорим за война между боговете не е просто, да речем, тази богиня тук избожда очите на онзи бог там. Не е дори армия поклонници от този храм да тръгне срещу армия от храма оттатък улицата. Войната между боговете не се води с мълнии и земетръси, макар, разбира се, да е възможно. Но е невероятно да се стигне до това. Въпросната война е мръсна, фронтовите й линии са зацапани, неясни, и дори главните участници в нея трудно разбират какво представлява едно оръжие, кое ранява и кое е безвредно. А още по-лошото е, че боравенето с такова оръжие често се оказва толкова вредно за боравещия, колкото и за противника му.
— Фанатизмът ражда фанатизъм, да — кимна Маппо. — В прокламацията за война определяш своя враг за свой враг.
Тя се усмихна омайващо.
— Цитат ли? От кого?
— Келанвед, основателят на Малазанската империя.
— Наистина схващаш същината на мисълта ми. Значи, естеството на фанатизма може да се оприличи на дърво — много клони, но един главен ствол.
— Несправедливост.
— Или поне разбирането за и вярата в нея, все едно дали тази несправедливост е въображаема, или наистина съществува. В повечето случаи, разбира се, такава несправедливост съществува и тя е отровата, раждаща най-черния плод. Светското богатство обикновено се гради върху грамада от кости, здраво отъпкани. Притежателите на това богатство погрешно разбират естеството на изгодата си и затова често с безразсъдно безразличие го излагат на показ. Грешката е в това, че всички непритежаващи богатство копнеят за него и търсят подобието му, а този копнеж замъглява всякакви чувства на негодувание, за злоупотреба и най-важното — за несправедливост. Донякъде те са прави, но като цяло ужасно грешат. Когато богатството се извиси до степен, при която мнозинството бедни най-сетне проумеят, че за всекиго от тях то е недостижимо, тогава цялата цивилизованост рухва и се възцарява анархията. Всъщност аз говорех за война между боговете. Схващаш ли връзката, Маппо Рънт?