— А Амманас е, така ли?
Драконът замълча и той долови, с голямо задоволство, внезапно обзелия ги смут.
— Това беше любопитно разграничение, Котильон — каза Еджуокър зад него. — Или може би просто си лукав?
— Това не мога да ти кажа — отвърна му Котильон с лека усмивка.
Женският дракон заговори:
„Аз съм Елот, Господарката на Илюзиите — Мийнас за теб — и Мокра, и Тир. Създателка на Кръвта. Всичко, което К’рул е пожелал от мен, съм го сторила. А ти дръзваш сега да се съмняваш в лоялността ми?“
— Аха. — Котильон кимна. — Разбирам, че сте в течение за предстоящата война. В течение ли сте и за слуховете за завръщането на К’рул?
„Кръвта му тъне в развала — рече третият дракон. — Аз съм Ампелас, създателят на Кръвта в пътеките на Емурлан. Магията, владяна от Тайст Едур, е рожба на моята воля — сега разбираш ли, Узурпаторе?“
— Това, че драконите са склонни към надути претенции и помпозни фрази? Да, разбирам го, и още как, Ампелас. И сега би трябвало да допусна, че за всеки от лабиринтите, Древен и Нов, съществува съответен дракон? Че вие сте вкусовете на кръвта на К’рул? А другите дракони соултейкън, като Аномандарис, и още повече — Скабандари Кървавото око?
„Изненадани сме, че знаеш това име“ — отвърна след пауза първият дракон.
— Защото вие го убихте преди толкова време ли?
„Лошо предположение, Узурпаторе. Още по-лошо с това, че разкри степента на своето невежество. Не, не ние го убихме. Във всеки случай душата му си остава жива, макар и разтерзана. Онази, чийто юмрук пръсна черепа му, и така унищожи тялото му, не е подчинена нам, нито, както подозираме, на когото и да било другиго, подвластна е единствено на себе си.“
— Значи ти си Калсе — каза Котильон. — И за кой път претендираш?
„Оставям надутите претенции за ближните ми. Не ми е нужно да те впечатлявам, Узурпаторе. Нещо повече, радва ме откритието колко малко осъзнаваш.“
Котильон сви рамене.
— Питах за соултейкъните. Скабандари, Аномандарис, Оссерк, Олар Етил, Драконъс…
Еджуокър зад него проговори:
— Котильон, ти, разбира се, трябва вече да си се досетил, че тези три дракона са се стремели към Трона на Сянка по благородни причини?
— Да изцерят Емурлан. Да, Еджуокър, разбирам това.
— А не се ли стремиш и ти към това?
Котильон се обърна и го изгледа.
— Нима?
Еджуокър сякаш се стъписа за миг, но после леко кривна глава и рече:
— Не изцеряването те занимава, а кой ще седи на Трона след това.
— Доколкото разбирам нещата — отвърна Котильон, — след като тези дракони са извършили онова, което К’рул е поискал от тях, са били принудени да се върнат в Старвалд Демелайн. Като източници на магия е било невъзможно да им се позволи да се намесват или да останат активни из селенията, за да не престане магията да бъде предсказуема, което на свой ред би подхранило Хаос — вечния враг и тази грандиозна схема. Но соултейкъните са се оказали проблем. Притежавали са кръвта на Тиам, а с нея — огромната мощ на Елейнт. И все пак са могли да странстват където пожелаят. Могли са да се намесват и са го правили. По очевидни причини. Скабандари първоначално е бил Едур и така е станал техният поборник…
„След като изби кралския род на Едур! — изсъска Елот. — След като проля драконова кръв в сърцето на Куралд Емурлан! След като отвори първата, фаталната рана в този лабиринт! Какво си мислеше той, че са портите!“
— Тайст Андий за Аномандарис — продължи Котильон. — Тайст Лиосан за Оссерк. Т’лан Имасс за Олар Етил. Тези връзки и породените от тях зависимости са очевидни. Драконъс е по-скоро загадка, разбира се, тъй като го е нямало от толкова дълго…
„Най-виновният от всички тях!“ — изврещя Елот и гласът така изкънтя в черепа на Котильон, че той потръпна.
Отстъпи назад и вдигна ръка.
— Спести ми го, моля. Честно казано, всъщност изобщо не се интересувам от всичко това. Исках само да разбера дали съществува вражда между Елейнт и соултейкън. Изглежда, има, с възможното изключение със Силана…
„Прелъстена от чара на Аномандарис — изръмжа Елот. — И безкрайните молби на Олар Етил…“
— Да подложи на огън света на Имасс. Защото това е нейният аспект, нали? Тир?
„Не е толкова несхватлив, колкото вярваше, Калсе“ — отбеляза Ампелас.
— Но от друга страна, и ти претендираш за Тир, Елот — продължи Котильон. — Ах, колко умно от страна на К’рул, да ви принуди да делите властта.
„За разлика от Тиам, когато ни убиваха, оставахме мъртви“ — каза Ампелас.
— Което ме навежда на онова, което всъщност трябва да разбера. Древните богове. Те не са просто от един свят, нали?
„Разбира се, че не.“
— И откога съществуват?
„Още когато Тъмата властваше сама — отвърна Ампелас, — съществуваха първични сили. Движещи се незрими до идването на Светлината. Подчинени само на своите си закони. Свойствено е за Тъмата да властва единствено над себе си.“