— Защо не и на двама ни? — отвърна Сеймар. — И двамата те разбираме, таксилианецо.
— Добре. Преда пита каква е причината за неочакваната атака на този Тартенал срещу неговите воини Меруд.
„Тартенал?“
— Възмездие — бързо заговори Сеймар Дев, преди Карса Орлонг да е предизвикал ново кръвопролитие. Посочи овесените по дървените рамки тела в края на бивака. — Тези анибари, които понасят вашата жестокост, призоваха своите стари съюзници, тоблакаите…
При тази дума русокосата вещица се сепна, а дръпнатите очи на Преда леко се разшириха.
— … и този воин, само един скромен ловец от двадесетхилядното войнство на тоблакаите, съвсем случайно се оказа наблизо, така че видяхте само началото на онова, което, опасявам се, ще се окаже сурово наказание. Стига, разбира се, Преда да е толкова глупав, че да дочака идването им.
Очите на таксилианеца за миг блеснаха весело, но той го прикри, щом се обърна да предаде думите й на русокосата вещица. Онова, което тя заговори на свой ред, беше два пъти по-дълго от версията му.
„Преда. Дали това няма да е вариант на «Предал’атр», интересно? Командир на част в легион на Първата империя, Среден период. Но… звучи безсмислено. Тези воини не са човешки същества все пак.“
Преводът на вещицата бе прекъснат с рязък жест на Преда, който заговори отново.
Когато таксилианецът най-сетне преведе, в тона му се долавяше възхищение.
— Преда желае да изрази почитта си към забележителните умения на този воин. Освен това пита дали желанието на воина за мъст вече е уталожено.
— Не е — отвърна Карса Орлонг.
Тонът се оказа достатъчно красноречив за Преда, който заговори отново. Лицето на русокосата вещица изведнъж се стегна, но тя предаде думите му със странно спокоен тон.
„Прикрива ликуването си.“
В душата на Сеймар Дев се събуди подозрение. „А сега какво?“
Таксилианецът заговори:
— Преда добре разбира… положението на тоблакая. Всъщност Преда подчертава, че лично той изпитва отвращение към това, което е заповядал да се извърши тук, по цялото това чуждоземно крайбрежие. Но е длъжен да следва повелята на своя император. Все пак Преда ще се разпореди за пълно изтегляне на своите сили на Тайст Едур при флотата. Тоблакаят удовлетворен ли е от това?
— Не.
Таксилианецът кимна на резкия отговор на Карса, а Преда заговори отново.
„Сега какво?“
— Преда отново няма никакъв друг избор, освен да изпълни заповедите на своя император, устав, ако предпочитате. Императорът е най-великият воин, който този свят е виждал, и винаги отстоява това право в единичен двубой. Изправял се е срещу над хиляда воини, докарани от коя ли не земя, и все пак е жив, победоносен и несъкрушим. Императорският указ е неговите войници, независимо къде са, независимо с кого говорят, да предават предизвикателството на императора. Всъщност императорът кани всеки воин на дуел, винаги до смърт — дуел, в който никой не може да се намеси, при каквито и да било обстоятелства, и всички права на Госта са гарантирани за онзи, който му се опълчи. Освен това на войниците на императора е заповядано да осигурят транспорт и да удовлетворят всички потребности и желания на воините, пожелали да се изправят срещу императора в дуел.
Преда заговори отново. След превода на русокоската таксилианецът продължи:
— И тъй, ако този тоблакай ловец желае да нанесе най-сладкото възмездие, трябва да се възправи срещу оногова, който е заповядал на своите войници да нанасят злини на всички чуждоземци, на които се натъкнат. Преда съответно кани тоблакая — и неговата спътница, ако пожелае — да бъде Гост на Тайст Едур в тяхното завръщане в империята на Ледер. Приемате ли?
Карса примига и изгледа отвисоко Сеймар Дев.
— Канят ме да убия императора им?
— Така изглежда. Но, Карса, тук има…
— Кажи на Преда, че приемам.
Видя усмивката на командира. Таксилианецът каза:
— Преда Ханради Халаг ви приветства сред Тайст Едур.
Сеймар Дев се извърна и погледна телата, проснати из лагера. „А тези ваши паднали събратя изобщо ли не те интересуват, Преда Ханради Халаг? Не, богове подземни, тук нещо ужасно е сбъркано…“
— Сеймар Дев — каза Карса, — ще останеш ли тук?
Тя поклати глава.
— Добре — изръмжа той. — Иди да ми доведеш Хавок.
— Доведи си го сам, тоблакай.
Великанът се ухили.
— Струваше си да опитам.
— И престани да си толкова адски доволен, Карса Орлонг. Мисля, че си нямаш представа с какво се обвърза току-що. Нима не чуваш щракащите вече пранги? Които те приковават към това… това нелепо предизвикателство и тези проклети безкръвни Тайст Едур?
Лицето на Карса помръкна.