— Кучи син. Имах хиляда и триста. Вече ми останаха едва четиристотин, още годни за бой. — Посочи с пръст назад към тесния коридор. — Още близо триста издъхват от раните си — и нищо не мога да направя за тях!
— Сенкотрон ще бъде уведомен — каза Котильон. — Ще дойде. Ще изцери ранените ви…
— Кога? — почти изръмжа тя.
— Щом си тръгна оттук, се връщам право в Цитаделата на Сянка. Майнала, искам да поговоря с другите.
— С кого? Защо?
Котильон се намръщи.
— Заради ренегата. Твоят Тайст Едур. Имам… въпроси.
— Никога не съм виждала досега такова умение с копието. Трул Сенгар убива и убива, а след това, щом се свърши и коленичи в кръвта на ближните си, които е убил, плаче.
— Те познават ли го? — попита Котильон. — Наричат ли го по име?
— Не. Казва, че са Ден-Рата, и млади. Кръвни воини отскоро. Но твърди. И че е само въпрос на време. Едурите, които успяват да се оттеглят, трябва да донасят за присъствието на Едур сред защитниците на Първия трон. Според Трул едно от неговите племена скоро ще бъде сред нападателите и ще го познаят — и точно тогава, според него, ще дойдат в пълна сила, с магьосници. Казва, Котильон, че той ще донесе унищожение за всички ни.
— Смята ли да напусне? — попита Котильон.
Тя се намръщи.
— На това не дава отговор. Ако се скрие, не бих го обвинила. А ако предпочете да остане, като нищо може да умра с неговото име за последно проклятие, което ще изрека на този свят. Или по-скоро предпоследното.
Той кимна разбиращо.
— Значи Трул Сенгар остава тук от чест.
— И тази чест е нашата гибел.
Котильон прокара ръка през косата си леко изненадан колко е пораснала. „Трябва да намеря някой да ме подстриже. Достатъчно надежден, за да не ме заколи.“ Замисли се за миг за това. „Е, чудно ли е изобщо, че боговете трябва сами да се справят с толкова банални задачи? Чуй се, Котильон — умът ти може да се отплесне от този важен момент. Отвърни на куража й със свой.“
— Идването на магьосници сред Тайст Едур може да ни затрудни…
— Разполагаме с Гадател на кости — отвърна тя. — Но засега е скрит. Бездействащ. Защото, като Трул Сенгар, той е като магнит.
Котильон кимна.
— Ще ме заведеш ли вътре, Майнала?
В отговор тя се обърна и му махна да я последва.
Беше кошмарно. Въздухът беше тежък и зловонен като в кланица. Съсирена кръв покриваше каменния под като мек раздран килим. Пребледнели лица — съвсем млади — се извръщаха и го поглеждаха със състарени очи, лишени от всякаква надежда. Богът видя Апт, черната козина на демона беше нашарена със сиви, още незараснали рани, а до единствения й преден крак седеше присвит Панек, огромното му многофасетно око блестеше. На челото над това ръбесто око се виждаше лошо зараснал прорез от удар.
Три фигури се надигнаха, очертаха се в сумрака, тръгнаха към него. Богът покровител на убийците спря. „Монок Очъм, останалият без клан Т’лан Имасс, вече наричан Онрак Прекършения, и ренегатът Тайст Едур Трул Сенгар. Хм, дали тези тримата, с Ибра Голан, нямаше да са достатъчни? Трябваше ли наистина да хвърлим в този ужас Майнала и младите й подопечни?“
Те се приближиха. Онрак и Трул бяха пребити, посечени, в рани. Половината кокалеста глава на Онрак беше отпрана. Ребрата му бяха хлътнали от жесток удар, а горната част на бедрото му, лявото, беше посечена, виждаше се шуплестата вътрешност на костта. Трул беше без броня — явно беше влязъл в битката без защита. Повечето му рани — дълбоки прорези и дупки по тялото — бяха по бедрата, под слабините и отвън — следи от париране, присъщо на боравещ с копие, със средата на дръжката на оръжието. Едурът едва вървеше, подпираше се тежко на очуканото копие в ръцете си. Котильон едва издържа отчаяния му поглед.
— Дойде ли времето, ще пристигне помощ — каза той на сивокожия воин.
Онрак Прекършения проговори:
— Когато спечелят Първия трон, ще разберат истината. Че не е за тях. Могат да го държат, но не и да го използват. Тогава защо тези храбри смъртни жертват живота си тук, Котильон от Сянка?
— Може би сме само отвличаща сила — каза Монок Очъм. Каза го съвсем спокойно.
— Не — отвърна Котильон. — Много повече е. Работата е какво ще направят след това откритие. Ще развихрят тук лабиринта на Хаос — в залата, където пребивава Първият трон. Монок Очъм, те ще го унищожат и така ще унищожат силата му.
— Такова деяние достойно ли е за съжаление? — попита пак така спокойно Онрак.
Смаян от въпроса, Котильон не намери отговор.
Монок Очъм се обърна рязко и изгледа Онрак Прекършения.
— Този говори словата на Необвързания. Той се бие не за да пази Първия трон. Бие се само за да защити Трул Сенгар. Само той е причината Тайст Едур още да е жив.