— Това е вярно — отвърна Онрак. — Не приемам ничия власт, освен тази на собствената си воля, желанията, заради които избирам действията си, и преценките, които правя сам. Това е смисълът на свободата, Монок Очъм.
— Недей… — почна Трул Сенгар.
— Трул Сенгар?
— Не, Онрак. Нима не разбираш? Ти избираш собственото си унищожение само защото аз не знам какво да правя, само защото аз не мога да реша… нищо. И затова оставам тук, също толкова окован, колкото когато ме намери в Новороденото.
— Трул Сенгар — отвърна след кратко мълчание Онрак. — Ти се биеш, за да спасиш живот. Живота на тези млади тук. Отново и отново, заради тях. Този избор е благороден. Чрез теб откривам дара да се биеш в защита на честта, дара на избраната достойна кауза. Не съм какъвто бях някога. Не съм като Монок Очъм и Ибра Голан. Целесъобразността вече не е достатъчна. Изгодата е лъжата на убиеца.
— В името на Гуглата — заговори Котильон на Монок Очъм с горчиво безсилие, — не можете ли да призовете ближните си? Няколкостотин Т’лан Имасс — трябва да лежат някъде тук, без нищо да вършат, какъвто навик имат?
Пустите очи си останаха… пусти.
— Котильон от Сянка. Твоят съратник възжела Първия трон…
— Значи трябва само да заповяда Т’лан Имасс да се включат…
— Не. Другите са тръгнали на война. Война за самосъхранение…
— При Гуглата да вървят Ассаил! — извика Котильон и гласът му отекна из пещерата. — Проклета гордост! Не можете да спечелите там! Изпращате клан след клан, всичко в една и съща унищожителна паст! Вие, проклети глупци, се оттегляте! Никакъв смисъл няма да се воюва за онзи жалък, кошмарен континент! Не разбирате ли? За Тираните там това е само игра!
— В природата на моя народ е… — почна Онрак и този път Котильон долови някаква нотка в гласа му, нещо като зла ирония, — да вярва в своята върховна ефикасност. Т’лан Имасс смятат да спечелят тази игра, Котильон от Сянка, или да срещнат забравата. Не приемат алтернативи. Гордост? Не е гордост. Това е самата причина да съществуват.
— Изправени сме пред по-големи заплахи…
— А тях не ги интересува — прекъсна го Онрак. — Трябва да разбереш това, Котильон от Сянка. Някога, преди много време според мярката на смъртните, твоят съратник откри Първия трон. Зае го и така наложи власт над Т’лан Имасс. Но още тогава тя бе изтъняла, защото силата на Първия трон е древна. Всъщност тази сила чезне. Сенкотрон успя да пробуди Логрос Т’лан Имасс — самотна армия, оказала се още обвързана от остатъчната сила на Първия трон само заради близостта. Не можеше да властва над Крон Т’лан Имасс, нито над Бентракт или Ифайил, нито над другите, защото бяха много отдалечени. Когато Сенкотрон седна на Първия трон, той беше смъртен, не беше свързан с друг аспект. Не се беше възнесъл. Но сега той е нечист и тази нечистост отслабва властта му. Котильон, както твоят спътник губи все повече материалност, така той губи… истинност.
Котильон го зяпна, после извърна очи към Монок Очъм и Ибра Голан.
— Тогава тези тук са… само израз на символично покорство.
— Трябва да се мъчим да съхраним своя вид, Котильон от Сянка — каза Гадателят на кости.
— А ако Първият трон бъде изгубен?
Воинът сви рамене. Издрънчаха кости.
„Богове долни. Едва сега разбирам защо изгубихме немрящата армия на Логрос посред кампанията в Седемте града. Те просто са… напуснали.“ Извърна очи към Онрак Прекършения.
— Възможно ли е да се възстанови силата на Първия трон?
— Не казвай нищо — заповяда Монок Очъм.
Полуразбитата глава на Онрак бавно се извърна и той погледна Гадателя на кости.
— Ти не властваш над мен. Необвързан съм.
По някаква мълчалива заповед Ибра Голан вдигна каменния си меч и се изправи срещу Онрак.
Котильон вдигна ръце.
— Чакайте! Онрак, не отговори на въпроса ми. Да забравим, че изобщо съм го задавал. Няма нужда от това — нямаме ли си вече бездруго достатъчно врагове?
— Ти си опасен — заговори Монок Очъм на бога. — Мислиш това, което не трябва да се мисли, изричаш това, което не трябва да се изрича. Ти си като ловец, вървящ по пътека, която никой друг не може да съзре. Трябва да помислиш за последствията.
Гадателят на кости се обърна, кокалестите му крака застъргаха по каменния под към залата на Първия трон. След миг Ибра Голан отпусна меча и закрета след Монок Очъм.
Котильон прокара отново ръка през косата си и усети, че на челото му е избила пот.
— Ето, че ни взе мярката, Котильон — заговори Трул Сенгар с лека усмивка. — А от това посещение и ние получихме не по-малко горчиви дарове. Намекът, че всичко, което правим тук в защита на Първия трон, е безсмислено. Дали пък не си решил да ни изтеглиш оттук? — Присви очи към бога и ироничната му усмивка се смени с… нещо друго. — Не мисля.