— Как го правиш?
— Уча я на четири езика едновременно, като не правя разлика между тях, дори в правилата на синтаксиса. За всяка дума й давам четири в превод, после измислям разни объркани правила за избор на една вместо друга според контекста. Хвана ме само веднъж. Тъй. Малазански, таксилският учен диалект, ерлийският вариант на общата реч и, от сестрата на баба ми — племенният рангала.
— Рангала? Мислех, че е изчезнал.
— Не и докато тя не умре, а съм готов да се закълна, че дъртата вещица ще живее вечно.
— Как се казваш?
Той поклати глава.
— В имената има сила — не, не че не ти вярвам, но заради тези Тайст Едур… А Пернатата вещица… ако научи името ми…
— Ще те принуди. Разбирам. Аз мисля за теб като за „таксилианеца“.
— Така е добре.
— Аз съм Сеймар Дев, а воинът, с когото дойдох, е тоблакай… Тоблакаят на Ша’ик. Името му е Карса Орлонг.
— Много рискуваш, като разкриваш имената…
— Рискът е за Пернатата вещица. Превъзхождам я в древните изкуства. Колкото до Карса, хм, само нека да опита. — Погледна го през рамо. — Каза, че плаваме на запад?
Той кимна.
— Ханради Халаг командва само половината флота — останалата е някъде на изток оттук. И двете части плават напред-назад покрай брега от няколко месеца, близо половин година всъщност. Като рибарски флоти, но рибата, която ловят, ходи на два крака и върти меч. Откриването на останки от родствениците им беше неочаквано, а състоянието, в което намериха горките същества, просто разгневи Едур. Не знам дали двете флоти предвиждат да се слеят — някъде западно от Сепик, мисля. Стане ли това… — Той сви рамене. — Поемаме към империята им.
— А тя къде е?
Ново свиване на рамене.
— Много далече. Друго не мога да кажа.
— Много далече, явно. Никога не бях чувала за империя, управлявана от Тайст Едур. И все пак този език е ледерийски. Както си забелязал, свързан е някак с много от езиците тук в Седемте града, тези, които са разклонения от едно и също дърво. А това дърво е Първата империя.
— Е, това го обяснява. Защото вече почти го разбирам ледерийския. Използват по-различен диалект, когато разговарят с Едур — смесица от двата. Търговска реч, и дори нея вече започвам да разбирам.
— Съветвам те да не разкриваш познанията си, таксилианецо.
— Ще те послушам. Сеймар Дев, твоят спътник наистина ли е същият Тоблакай, за когото толкова се говореше, телохранителят на Ша’ик? Казват, че убил два демона в нощта, преди да бъде убита, единия — с голи ръце.
— Доскоро влачеше след себе си изгнилите глави на тези демони — отвърна Сеймар Дев. — Подари ги на Ботфайндър — един анибарски шаман. Бялата кожа, с която е облечен Карса, е от соултейкън. Трети демон уби пред стените на Угарат, а още един прогони от леса на Анибар. С една ръка уби мъжки бедерин — видях го със собствените си очи.
Таксилианецът поклати глава.
— Императорът на Едур… той също е демон. Всички жестокости, които вършат тези сивокожи кучи синове, са по повеля на императора им. Както и това търсене на воини. Император, който иска собствената си смърт — как е възможно това?
— Не знам — призна тя. „И това, че не знам, ме плаши най-много.“ — Наистина изглежда безсмислено.
— Едно е ясно — каза мъжът. — Императорът им никога не е бил побеждаван. Иначе управлението му щеше да е приключило. Може би този тиранин наистина е най-великият воин. Може би няма никой, никъде на този свят, който да може да го надвие. Дори тоблакаят.
Тя се замисли за това. Огромният едурски флот, изпълнил морето от всички страни, пореше на север. „На север, после на запад, към морето Сепик.“
Намръщи се. „О, те са го правили и преди. Сепик, островното кралство, васал на Малазанската империя. Странен изолиран народ с двустепенно общество. Автохтонното племе — покорено и поробено. Рулхун’тал вен’ор — Кафявокожите…“
— Таксилианецо. Тези роби Едур долу. Къде ги намериха?
— Не знам. — Подутото лице се изкриви в горчива усмивка. — Те ги освободиха. Каква мила лъжа се крие в тази дума, Сеймар Дев. Не, няма повече да мисля за това.
„Мисля, че ме лъжеш, таксилианецо.“
От мачтата се разнесе вик, подхванаха го моряците по такелажа. Сеймар Дев видя извърнати глави, появиха се Тайст Едур и закрачиха към кърмата.
— Забелязали са кораби зад нас — каза таксилианицът.
— Останалата флота?