— Какво, в името на Гуглата…
Магията, надигнала се в отговор на сивия кипнал щорм срещу тях, бе като земен вал, прорязан с горящи коренища, кипеше, издуваше се и се сриваше навътре, свирепата взривна сила все по-здраво се стягаше към нещо още по-мощно — „И когато се влее в онова, другото… Гуглата да ме вземе, никой няма да го преживее…“
Ханради Халаг беше зяпнал, замръзнал на място десетина мига, докато дивият хаос на Древна магия в страховито предизвикателство срещу тази на магьосниците Едур — на близо сто магьосници на Едур — и, осъзна Сеймар Дев, взряна в предния малазански дромон, всичко това идваше от един мъж, от онзи чернокож мъж, зареян високо над корабния нос, с широко разперени ръце и крака.
Преда сякаш се олюля, после се стегна и закрещя заповеди — и пак залитна като пиян назад към маговете си.
А те рухнаха, западаха по палубата като съборени от ударите на гигант и останаха да лежат, гърчеха се и от устите им бликаше пяна.
А извисилата се, напираща напред, ревяща сива стена се пръсна, огромни пипала изплющяха във въздуха и се стопиха, или западаха по кипналата вече морска повърхност, отпращаха към небето гейзери сред облаци нажежена пара. Грохотът заглъхна.
Магията се разби, веригите, свързали маговете на всеки кораб, угаснаха или се разкъсаха с тежко дрънчене, все едно бяха наистина от железни брънки.
Палубата се разлюля бясно под краката им и всички залитнаха — освен Карса Орлонг.
Сеймар Дев извърна погледа си от него и отново се взря в земния вал от магия — той също се слягаше — „Да, може би тези глупаци Едур не изпитват никакво разкаяние да отприщват такива страхотии, когато им се противопоставят… но тази глупост не важи и за теб, малазанецо, който и да си.“
Ханради Халаг — изобщо не обръщаше внимание на маговете си, които се гърчеха по палубата в собствената си мръсотия — ревеше команди, а ледерийските моряци, с пребледнели лица и мълвящи молитви, бързаха да обърнат кораба на нов курс, на изток.
„Оттегляме се. Малазанецът отвърна на блъфа им. Опълчи им се — о, чародеецо, бих те разцелувала — много повече бих направила. Богове, бих…“
— Какво казва едурът? — попита строго Карса Орлонг.
Намръщен, таксилианецът сви рамене и отвърна:
— Те не вярват…
— Не вярват? — изграчи Сеймар Дев. — Те са потресени, таксилианецо. Ужасно.
Мъжът кимна и хвърли поглед към Пернатата вещица, която ги гледаше свъсено.
— Тоблакай, Едур казват, че тези малазанци… имат на борда си Цеда.
Карса се навъси.
— Не я знам тази дума.
— Аз я знам — намеси се Сеймар Дев. Усмихна се, щом слънчев лъч ненадейно проби през сивите облаци и окъпа лицето й с топлина. — Кажи им, че са прави, таксилианецо. Имат. Цеда. Малазанците имат Цеда и каквото и да очакваха Едур от този ден, тези малазанци не се боят. Това им кажи, таксилианецо. Кажи им го!
Калам коленичи до Бързия Бен, огледа отпуснатото му лице, затворените очи. И зашлеви шамар на магьосника. Силен.
Бързия Бен отвори очи и го погледна с яд.
— Трябва да те смачкам като буболечка, Калам.
— Точно сега, мисля, една пръдня на буболечка може да те издуха от този кораб, Бързак — избоботи в отговор убиецът.
— Млъкни. Не може ли просто да си полежа още малко?
— Адюнктата идва. Бавно, вярно. Идиот, твърде много извлече…
— Стига, Калам. Трябва да помисля, и то сериозно.
— Откога си играеш с Древна магия?
Бързия Бен го погледна в очите.
— Откога? Никога не съм се занимавал с Древна магия, идиот с идиот.
— Какво?!
— Беше проклета от Гуглата илюзия. Слава на боговете, че точно тогава се бяха изпокрили по вилите си и тия кретени налапаха въдицата — но чуй, не беше само това. Имах помощ. А след това имах помощ!
— Какво значи това?
— Не знам! Остави ме да помисля!
— Няма време — отвърна Калам. — Адюнктата идва.
Ръката на Бързия Бен рязко се изпъна, спипа Калам за предницата на ризата и го дръпна.
— Богове, приятелю… Никога не съм бил толкова уплашен! Не разбираш ли? Започнах го като илюзия. Да, но после…
Гласът на Тавори се чу зад тях:
— Върховен маг. Трябва да поговорим.
— Не беше…
— Бен Адефон Делат, трябва да поговорим. Веднага.
Калам се изправи и понечи да се отдръпне, но спря при жеста на Тавори.
— О, не, убиецо. Вие също.
Калам се поколеба, после отвърна:
— Адюнкта… разговорът, който предлагате, не може да е еднопосочен.
Тя го погледна намръщено, помисли и кимна.
Фидлър стоеше над Ботъл, който се беше проснал на палубата.
— Войник.